Всички проучвания и оценки показват, че канцлерът на Германия Ангела Меркел ще спечели четвърти мандат на изборите през септември. Големият въпрос обаче е с коя партия ще управлява тя този път, пише Леонид Бершидский в свой анализ за Bloomberg.
Свободната демократическа партия (FDP) набира скорост, а лидерът ѝ Кристиан Линднер се налага в общественото пространство като германския Еманюел Макрон. „Във Франция добре изглеждащият, красноречив реформатор на 39 години спечели изборите. Аз съм на 38 години“, коментира Линднер в своя реч, изнесена на 20 юни по време на Деня на индустрията в Берлин.
С излъскания си дизайнерски вид и дрезгав глас Линднер се изявява като рок звезда в политиката. Франция си избра една такава, но Германия винаги е подхождала с внимание към тези образи, посочва Бершидский. Само че точно той буквално върна от оня свят иначе уважаваната партия, която е била част от управляващите коалиции в Германия през 48 от 68-те години германска политическа история след Втората световна война.
FDP винаги е защитавала максимата „свободни хора, свободни пазари“, но до 2013 г. повечето германци търсеха някакво друго послание. Така FDP беше омаловажена до „партията на юристите и зъболекарите“. През същата година партията не успя да влезе в парламента за първи път в историята си. Неслучайно Кристиан Линднер коментира малко след това, че е наследил „миризлив труп“.
През 2017 г. обаче партията вече се радва на вълна от неочакван успех. Тя се представи добре на последните регионални избори в провинциите Шлезвиг-Холщайн и Северен Рейн-Вестфалия, където е и родното място на Линднер. Вотът, който FDP събра там, е и рекордно добро постижение за партията.
И в двете провинции свободните демократи станаха коалиционен партньор на Християндемократическия съюз на Меркел (CDU).
Според предварителните проучвания на общественото мнение FDP и CDU няма сами да постигнат мнозинство на федерално равнище. Коалицията би била възможна с подкрепата на Зелените. Лидерите на партията вече намекнаха, че са отворени за такъв алианс при определени условия, сред които и легализирането на гей браковете.
Формата на бъдещата управляваща коалиция в Германия е от изключително значение, посочва се в анализа. Партиите обикновено изготвят доста дълги и заплетени споразумения, с които очертават съвместната си законодателна програма. Споразумението между сегашните коалиционни партньори – CDU и Социалдемократическата партия (SPD) е в обем 185 страници. В резултат сегашното правителство на Меркел има отчетлив социалистически характер.
Политиците от CDU и SPD обаче са уморени от този съюз. И двете партии търсят начини да намерят път към постигане на самостоятелно мнозинство. Това е по-трудна задача за SPD, подкрепата за която спада, поне според социологическите проучвания, и по-лесна за CDU благодарение на възстановяването на популярността на Ангела Меркел в последните месеци.
Кристиан Линднер е политическа звезда от XXI век. Той е любител на автомобилите, който притежава класическо Porsche на неговата възраст, но иначе кара хибриден автомобил на Mercedes. Той е и провалил се дотком предприемач, разпалено защитаващ правото на неуспех, с което влезе в медиите през 2015 г. Той е едновременно целеустремен и спокоен, а и знае как да накара хората да се засмеят. Често е обвиняван и че го играе малко самостоятелен шоумен. Дори и да е така обаче германската политика е така структурирана, че ако участва в коалиция тя ще трябва да приеме и част от ценностите на неговата партия.
Като цяло FDP е с доста „разноцветен“ замисъл, а програмата ѝ е модернизирана версия на обичайните предложения за нераздута администрация и намаляване на данъците. Партията иска да установи лимит на общото данъчно бреме за физическите лица на 50% и да намали данъчното бреме за германците от средната класа.
Партията защитава и концепцията за „неусложнената държава“ и поддържа идеята за съкращаване на чиновници и превръщането на администрацията в „едно гише“ - нещо, което почти граничи с невъзможното в държава, която още живее в пруската бюрократична традиция.
Кристиан Линднер настоява и за ускоряване на дигитализацията на правителството, образованието и бизнеса. Партията успява да поддържа едновременно и твърда, и мека линия по въпросите на имиграцията. Линднер защитава тезата, че сирийските бежанци трябва да бъдат върнати у дома след приключването на гражданската война и настоява да се въведе точкова система за имигрантите, с която да се приемат само най-квалифицираните. Същевременно позицията му за придобиването на германско гражданство е доста по-смекчена. Той предлага и въвеждането на английския език като втори работен в правителствените офиси, за да се улеснят новодошлите.
Обикновено вторият партньор в германската коалиция получава влиятелния пост на външен министър. Членът на FDP Ханс-Дитрих Геншер – ключов архитект на германското обединение и политическа легенда в страната, служеше на този пост по време на канцлера Хелмут Кол. Ако FDP получи пак този пост, Линднер вероятно ще защитава заемането на по-мека позиция спрямо Великобритания, въпреки че страната напуска Европейския съюз (ЕС), и на по-твърда позиция спрямо Гърция, която според него трябва да напусне еврозоната, но не и ЕС.
Много е вероятно Линднер да настоява и за продължаване на близкото партньорство със САЩ. Той твърди, че колкото и германците да се сърдят на американския президент Доналд Тръмп, трансатлантическото партньорство е фундаментално за поддържането на германското място в света. „Европейска делегация трябва да отива във Вашингтон всеки ден“, смята той.
С тези схващания FDP няма как да бъде маргинализирана повече. Тя е доста по-смислена алтернатива на CDU за привличане на десноцентристките избиратели и определено е доста по-атрактивен партньор в сравнение с крайната Алтернатива за Германия (AfD). Последната губи позиции, според най-скорошните проучвания на общественото мнение, както и гласоподаватели, които се насочват към CDU и FDP.
Меркел вероятно би работила добре с Линднер, като се случи така, че направят коалиция. Тя винаги е търсила компромис и изглежда, че ѝ е необходима точно една инжекция пробизнес либерализъм след четирите години на социализъм, посочва се в анализа.
Като гледат възхода на Линднер, лидерите на SPD вероятно харесват алианса си с CDU много повече, отколкото преди няколко месеца. Вероятно обаче вече е твърде късно той да бъде спасен, заключава се в анализа.