Влезте в което и да е заведение за хранене в Будапеща и скоро ще ви се изяснят част от причините, заради които унгарците са най-затлъстялата нация в Европа. В кафенетата ще видите „добуш“ – петпластов шоколадов бутер крем с глазиран карамел отгоре. Има и шомлой галушка – кекс от шоколад, поръсен с ром, както и кестеново пюре, сервирано с разбита сметана. От пазарите пък може да купите пържени тестени изделия, покрити със сирене, хляб с гъша мазнина и парчета сланина и, разбира се, продукти за гулаш.
Според нови данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуба на богатите страни, почти две трети от унгарците са с наднормено тегло, а почти една трета са направо тлъсти, пише в свой анализ The Economist.
Унгарците ядат по-малко зеленчуци от повечето жители на богатите страни и повече сол от тези в която и да е друга страна на ЕС. За образованите мъже е също толкова вероятно да са с наднормено тегло, колкото и за тези без образование. За необразованите унгарки е 60% по-вероятно да са дебели в сравнение с образованите; в Италия това съотношение е три пъти в полза на необразованите жени.
Продължителността на живота в Унгария е с 5 г. под средната за ЕС: 76 г. През 2011 г. премиерът Виктор Орбан обяви, че тези, които „живеят нездравословно“, ще трябва да плащат по-големи данъци. Тогава правителството му, водено от популистката партия ФИДЕС, обложи нездравословните храни с едни от най-големите данъци в света. Наречен „данък чипс“, той се прилага за захарта, солта, мазнините, алкохола и енергийните напитки. Данъкът се променя според вида храна: той добавя 250 форинта (0,91 долара) към цената на литър енергийна напитка и 500 форинта към килограм сладко.
Политиката постигна известен успех. Според едно изследване 40% от производителите промениха рецептите си, така че да използват по-малко нездравословни съставки. Според друго изследване потребителите се насочиха към по-евтини и често здравословни продукти. „Три години след въвеждането на данъка потреблението на подсладени напитки намаля с една трета“, казва Микеле Чекини, анализатор към ОИСР.
Към 2015 г. данъкът донесе 61,3 милиарда форинта, които допринасят за покриване на разходите за общественото здравеопазване.
Други европейски страни също се опитват да вталят жителите си чрез финансова липосукция. През 2011 г. Дания въведе данък върху наситените мазнини. Само 15 месеца по-късно обаче, след като цените се вдигнаха и датчаните започнаха да пътуват до Германия или Швеция, за да купуват сланина, мярката бе отменена. Испания и Естония също обявиха подобни намерения. Унгарският пример може да наклони везните в битката на Европа със затлъстяването. Задръжте си пелмените и подайте салатата от краставици!
10:42 | 10.09.22 г.