Реалистичният план за запазването на целостта на еврозоната

Мнозина икономисти, включително нобелови лауреати, описваха еврото като усмирителна риза, който задушава европейската икономика с невъзможността за обезценяване на валутата. Но политическата реалност в еврозоната като цяло показва, че единната валута никога не е била по-популярна – 72% от населението на валутния съюз подкрепя еврото. Затова най-разумният начин да се погледне на валутата е както гледат еврократите на нея – като успешен проект, който има нужда от подкрепа, за да стане още по-успешен, пише Леонид Бершидски в материал за Bloomberg View.

Това е философията в документ на Европейската комисия, който предлага план за реформи на еврозоната, като същевременно опитва да преодолее заплахата от политически рискове. Планът не е задължително да постигне втората цел, но предвид зараждащата се близост между френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, елементи от плана може скоро да станат реалност.

Документът беше подписан от вицепредседателя на Еврокомисията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по икономическите въпроси Пиер Московиси. Според тях за кризите в няколко държави в еврозоната през 2008 и после пак през 2011 г. не е виновно еврото. Да, с въвеждането на единната валута кредитите се вляха свободно в държави с нарастващи дефицити по текущата сметка. Но действителният проблем беше, че тези държави злоупотребиха с тези ресурси, създавайки балони вместо устойчиви инвестиции. 

Вместо да обвинят жертвите на кризата, което не би било приемливо, представителите на комисията посочват, че „във валутния съюз липсва рамка за наблюдение, която да следи или коригира тези дисбаланси“. „Освен това отделните държави просто нямаше да се справят с криза от такъв мащаб. Те нямаха необходимите фискални буфери и достатъчно евтин достъп до капиталовите пазари“, пише още в текста.

Ако проблемът е формулиран по този начин, решението не е отстъпление, а още по-тясна интеграция. Докладът го представя като серия мерки, включително завършване на финансовия и банков съюз, създаване на единна фискална система и изграждане на система за управление, която няма да страда от демократични дефицити.

Еврокомисията призовава за единен подход към необслужваните кредити и спасяването на банките, включително единна система за гарантиране на депозитите. Последното предложение се изправя срещу критика от страна на Германия. Осигуряването на подкрепа за единен спасителен механизъм също би било политически трудно постижимо. Причината е, че населението в северните държави е против субсидиране на спасителни пакети за Испания, Италия или Гърция. За да се преодолее този проблем, комисията предлага подкрепата да е под формата на кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ESM) – основния кредитор на Гърция. Механизмът е финансиран с дълг срещу единна гаранция от страните членки на еврозоната. Това би трябвало да се хареса на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който одобрява ESM в качеството му на неутрален посредник при трансакции към закъсали държави.

Вместо да предлага някаква форма на единни еврооблигации, което е дебела червена линия за Германия, комисията предлага няколко начина за финансиране на единен бюджет на еврозоната: чрез по-голям бюджет на Европейския съюз, чрез ESM (както би искал Шойбле), чрез преки плащания от страните членки въз основа на размера на икономиките, чрез определен процент от специфични данъчни приходи. Средствата, събрани по един от тези начини, могат например да финансират инфраструктурни проекти или проекти за развитие на умения или пък да подпомогнат плащания в определена държава в случай на висока безработица.

Брюксел предлага и създаването на единно министерство на финансите, което ще следи икономиката и фискалната политика и ще управлява единния бюджет. Министърът на това ведомство ще бъде и председател на Еврогрупата. Според Еврокомисията банковият съюз и обединението на капиталовите пазари трябва да са готови до 2019 г., а по-тясната интеграция би трябвало да се осъществи до 2025 г.

Целите, така формулирани, са постижими, коментира Леонид Бершидски. Комисията не строи въздушни кули, представителите й знаят от опит колко трудно е да се постигне договорка за ключови детайли. Още по-важно – предложенията са далеч по-постижими от алтернативата – разпад на еврозоната с катастрофални последици за вложителите.

Дали планът ще проработи, поне частично, сега зависи от Меркел и Макрон. В най-оптимистичния сценарий сегашният състав на комисията ще може да види само началните фази на плана. Мандатът на Жан-Клод Юнкер изтича през 2019 г., а той сигнализира, че не иска да остава начело на комисията след това. Затова докладите на Брюксел за бъдещето на ЕС донякъде представляват интелектуалното наследство на Юнкер и съдържат оптимизъм за бъдещето на все по-сложния европейски проект.