Във вторник е Денят на Европа и тази година лидерите от Европейския съюз отвориха подаръка си малко по-рано. Френските гласоподаватели избраха за президент Еманюел Макрон, чиято платформа е обвързана със засилване на ЕС и твърд курс в преговорите за излизането на Великобритания от блока. Не по-малко важно е, че те отхвърлиха крайнодясната му съперничка Марин льо Пен, която без задръжки громеше ЕС.
Но ако в Брюксел отварят шампанското, да внимават с махмурлука: преговорите за Brexit може ужасно да се объркат; италианските избори може да изведат като най-голяма партия едно антиевропейско движение; гръцките финанси може да подбият стойността на единната европейска валута.
Въпреки преобладаващата подкрепa за Макрон в Европа новият френски лидер си остава политически новак, неопитен и непроверен по европейските въпроси. И въпреки че възхвалява европейското единство, той твърди, че блокът се нуждае от основна реорганизация.
"Трудно е да се предвиди как ще действа той - и във Франция, и в ЕС", казва Хендрик Вос, експерт по европейска политика в университета в Гент, Белгия. В продължение на 12 години ЕС излиза от една криза и попада в друга, от загуби на референдуми до отпускане на спешни помощи - ситуация е толкова отчайваща, че изразът "да претупаш нещата" започва да звучи по-скоро като спасение, отколкото като неуспех.
Особено лоша беше миналата година, когато на 23 юни Великобритания гласува да излезе от съюза. Това бе най-катарзисният ден от 60-те години на ЕС. Непрестанно разширяващият се съюз внезапно започна да се свива. Избирането в СAЩ на президента Доналд Тръмп предизвика още по-голяма паника, особено когато той изрази такова задоволство от Brexit и евентуални други отделяния, че в отговор на това ЕС заплаши, че ако не млъкне, "ще подкрепи независимостта на Охайо и Остин, Тексас".
Изглеждаше, че настоящата 2017 г. ще бъде още по-лоша за съюза, защото непредвидимият Герт Вилдерс водеше в анкетите преди холандските избори през март, а Льо Пен бе във възход - и двамата черпеха сила от омразата си към всичко, дори далечно свързано с ЕС. След като избирането на Тръмп доказа, че непредвидимото е норма, всичко можеше да се случи.
Но Вилдерс бе разочарован на холандските избори, а в неделя Льо Пен не успя. Следват изборите в Германия през септември, но канцлерът Ангела Меркел и социалдемократът Мартин Шулц имат безукорна проевропейска репутация.
Нищо чудно, че тази пролет имаше известни изблици на оптимизъм. Макрон водеше кампания за Европейския съюз по време, когато беше модно и политически изгодно съюзът да бъде критикуван. Сега той трябва удържи на думата си.
Ключът ще са отношенията му с германския лидер. Германия и Франция бяха двата двигателя на Европейския съюз, разраснал се от шест до 28 членове. Бившите врагове от световните войни се обединиха, а около тях и голяма част от континента, привлечен от стремежа им към единство. Льо Пен гледаше на Германия повече като на конкурент и на страна, намесваща се във френските работи - още една причина, поради която нейното евентуално избиране вещаеше зла орис за ЕС.
При президента Франсоа Оланд отношенията охладняха. И не толкова защото Оланд е социалист, а Меркел - християндемократ (все пак Франсоа Митеран и Хелмут Кол години наред поддържаха добри приятелски връзки), а защото Оланд изглеждаше толкова слаб на европейската сцена, колкото беше и у дома.
Макрон знае, че трябва да се справи по-добре и реши първото му посещение да е в Берлин. Но също като Оланд той ще трябва да укрепи позициите си у дома, преди да стане ефективен радетел за по-тясно интегрирана Европа. "За да имаш авторитетен глас в Европа, е важно да се ползваш с доверие и да ръководиш безпроблемно страната си", казва Вос. "Това е трудна задача за Макрон", добавя той.
/БТА/