Опитът на Европа да предпази изборите от руското влияние

В статия от 2013 г. началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов описва нова доктрина (често наричана „хибридна война“), включваща „информационен конфликт“, който заедно с дипломацията и военната сила цели постигане на геополитически задачи. За американците шокиращ пример за тази стратегия са спонсорираните от Русия хакерски атаки и разпространението на фалшиви новини по време на миналогодишните президентски избори.

В това обаче няма нищо ново. Кремъл използва шпиони и сътрудници, за да повлияе на западната политика, още от времето на Съветския съюз. Разликата сега е, че възходът на социалните медии и на популистката политика и вдясно, и вляво предлага нови съюзници, с които да работи.

С изборите тази година във Франция и Германия Европа очаква да бъде следващата мишена на това, което КГБ нарича „активни мероприятия“, пише в свой анализ The Economist.

Русия от години се опитва да оформи европейската политика, най-видимо чрез старомодната пропаганда. Две финансирани от Кремъл новинарски организации - Russia Today (RT) и „Спутник“, стартираха френска и германска версия през 2014 и 2015 г. Те публикуват мрачни новини за Европа, радостни за Русия и лансират проруските популистки партии, а понякога и лъжат, посочва изданието.

RT например изфабрикува фалшива история за тийнейджърката от руско-германски произход Лиза, която била изнасилена от мигранти в Берлин, с надеждата информацията да предизвика гняв сред германците от руски произход заради бежанската политика на Ангела Меркел. Други съобщения са пълни инсинуации или преувеличения.

„Спутник“ предизвика слухове за сексуалността на Еманюел Макрон, който е пронатовски и проевропейски кандидат в президентските избори във Франция. Медията предава на живо и без коментари митинги на антиислямското движение PEGIDA, докато митингите на проевропейския „Пулсът на Европа“ не получават такава публичност.

Сами по себе си RT и „Спутник“ имат много ограничено влияние в Европа. Когато историите им получат публичност, това често се дължи на мултиплицирането им онлайн от мрежи на съмишленици, руски тролове и ботнети (клъстери от фалшиви автоматизирани акаунти на социалните медии), подчертава Economist.

Бен Нимо, френски анализатор на онлайн дезинформация, казва че много от акаунтите в Twitter, които с най-голямо удоволствие споделят историите на RT Français и Sputnik France, са „почти сигурно автоматизирани“, толкова чести са постванията им. Дали са френски, или руски, не е ясно. Показания на бивши служители описват „фабрика за тролове“ в Санкт Петербург, която бълва антизападни новини, коментари, „лайквания“ и друга информация за споделяне от медиите.

По-сериозното ниво на политическа намеса включва кибершпионаж. През 2015 г. руската групировка за кибершпионаж „Модерна мечка“ хакна компютрите на Бундестага в Берлин. Последва Демократическата партия на САЩ, като бяха разпространени хакнати имейли, които навредиха на най-антикремълския кандидат в президентската надпревара Хилари Клинтън. Във Франция този кандидат е Макрон и неотдавна кампанията му също пострада от хакери.

„Казаха, че очевидно идва от Русия“, заяви служител, припомняйки анализ на френските разузнавателни служби. Щефан Майстер, експерт по Русия в Германския съвет за международни отношения, предполага, че мишените трябва да очакват всякакви злепоставящи ги файлове да се появят в WikiLeaks, уебсайта за разкрития, който обича да се прицелва във враговете на руския президент Владимир Путин.

Други руски действия включват старомоден идеологически патронаж. Миналото лято съюзникът на Путин Владимир Якунин основа проруски мозъчен тръст в Берлин. Москва подкрепя сп. „Зем а Век“, което пробутва теории за конспирацията в Словакия. Свързаната с Кремъл Първа чешка руска банка отпусна заем от 9 млн. евро на Националния фронт на Марин льо Пен. Слуховете за руски пари за националистическите партии в Италия, Гърция и Унгария са по-незначителни. Но льо Пен, Матео Салвини от италианската Северна лига и Фрауке Петри от „Алтернатива за Германия“ получиха стимулиращи имиджа им покани за визита в Москва. Всички те са евроскептици, които искат да бъдат вдигнати санкциите срещу Русия.

Целите на Кремъл са ясни. Във Франция се търси подходящ за Москва президент – льо Пен или дясноцентристкият кандидат Франсоа Фийон. В Германия целта е Меркел да си отиде, да има силна „Алтернатива за Германия“ в Бундестага и правителство, водено от социалдемократите, които по традиция са по-приятелски настроени към Москва. Подобен резултат би могъл да помогне за разхлабване на европейските санкции и за подкрепа на руските икономически интереси, например предлаганият газопровод „Северен поток-2“. Той би обслужил и целта на Путин да постигне разцепление в ЕС и НАТО.

„Активните мероприятия“ често са неефективни. Неотдавнашно твърдение, натрапвано от руски уебсайтове, че Меркел целенасочено е поканила „Ислямска държава“ в Германия, не постигна нищо. Макрон отхвърли слуховете за личния си живот. Шведска версия на „Спутник“ се провали поради слаб интерес. След случая „Лиза“ Германия превърна в приоритет борбата с дезинформацията: на 5 април бе публикуван проектозакон, задължаващ издателите бързо да опровергават подобни истории.

И другаде европейците дават отпор. Няма доказателства, че руснаците са хакнали западни машини за гласуване, но бюлетините за холандските избори през март бяха преброени на ръка за всеки случай.

През февруари властите бързо опровергаха неверни твърдения за изнасилване уж извършено от германски войници в Литва. Френският Le Monde и германската Зелена партия са сред институциите, които подеха инициативи за проверка на фактите.

Така че европейците трябва да бъдат внимателни, но без да изпадат в параноя. Въпреки всичко американците проверяват по-отдавна фактите, отколкото европейците, и не успяха да се преборят с фалшивите новини. Ако „информационният конфликт“ помогне на приятелски настроените към Русия кандидати да спечелят изборите, това ще се дължи на факта, че политическата горчилка в Европа и анархичното медийно обкръжение са подготвили почвата.