fallback

Защо ЕС не трябва да се отказва от Беларус?

Брюксел трябва да търси партньори в Минск отвъд политическата опозиция, за да въздейства върху реформите, според анализатор

19:08 | 01.05.17 г. 8

Европейският съюз (ЕС) отпразнува наскоро 60-та си годишнина с ведри демонстрации на граждани на държавите членки, включително и в столицата на напускащата блока Великобритания.

В Беларус обаче протестният Ден на свободата по същото време приключи със стотици арести и прекомерна полицейска бруталност срещу мирните демонстранти, пише в свой анализ за онлайн изданието EurActiv.com Игор Мерхайм-Ейре, учен и координатор на програмата Еразъм+ в университета в Кент.

Вероятно няма друга снимка, която да улавя по-добре настроенията в източноевропейската страна от тази на възрастен мъж, бит и влачен от трима тежко въоръжени полицаи.

Лидерите на ЕС напоследък са изключително тихи по въпроса за събитията в Беларус и офанзивата срещу политическата опозиция. Заради събитията отпреди няколко дни Брюксел вече не би трябвало да се преструва, че не чува и не вижда нищо лошо.

И макар че ЕС не може да си позволи повече да стои настрана, ситуацията изисква много внимателна реакция. Скъсването на връзките между Миск и Брюксел, каквото се е случвало в миналото, вече не е приложима опция.

Беларус и белоруското общество претърпяват съществени промени. Хората вече не се придържат към официалната позиция на правителството и все повече подчертават желанието си да се сближат с ЕС. Същевременно обществеността в страната остава заложник на опозиция, която е доста отчуждена от хората и твърде заета да се бори, за да може изобщо да предложи някаква алтернатива, и управляващият режим, който изначало е с характер на репресивен, макар и не непременно непопулярен. Отделно от това е и деликатнтата геополитическа ситуация заради раздора между Русия и Запада.

Поне досега протестите в Беларус се провеждаха в отговор на влошаващите се социални условия заради срива на икономиката, а не заради самия управляващ режим. Затова и политиците и анализаторите от Европа трябва да бъдат внимателни при интерпретирането на причините за протестите. Досега не ставаше въпрос за преследване на индивидуални правила и свободи, макар че с тежкия отговор и арестите в един момент вероятно ще се стигне и до такава форма на протест. Социалната сигурност е един от стълбовете на режима на Лукашенко, но правителството му се проваля в осигуряването ѝ, заради което се засилват и опасенията демонстрации, вдъхновени от Майдана в Украйна. Това поражда все по-сериозно напрежение в Беларус.

Този път ЕС не може да си позволи да изолира страната. Всеки опит за въвеждане на санкции би заличил и малкото постижения до този момент и би довел до засилване на репресиите срещу търсещите промяна. Брюксел може да започне с настояване за освобождаване на арестуваните демонстранти и да продължи да поддържа отворени комуникационните канали.

На първо място, техническото сътрудничество с Беларус трябва да продължи. Сътрудничеството в сфери като управлението на границите и миграцията подкрепяше комуникацията между Брюксел и Минск дори и след президентските избори през 2010 г. Граничната полиция в страната демонстрира огромно желание за промяна и по собствена инициатива започна да работи по различни въпроси, включително правата на човека. Това дава надежди, че такива промени може би е възможно да се очакват и от другите държавни институции, затова е и нужно подобни не толкова ключови и неполитически реформи да продължат.

В тази връзка ЕС трябва да продължава да окуражава и научният обмен чрез Еразъм+ и програмата Хоризонт 2020. Това не е просто начин ЕС да представи атрактивността си като място, където има пълна свобода на изразяване и толерантност, но и да се възползва от огромния научен потенциал на Беларус. Белоруският държавен университет например е сред най-добрите университети в света.

Третата стъпка е ЕС да либерализира визовия режим за белоруските граждани. Ироничното в ситуацията е, че Минск е доста по-отворен от Брюксел в момента по отношение на пътуването заради въвеждането на програма за петдневно безвизово пътуване на граждани на 80 държави.

Ако ЕС сериозно подкрепя промените в страната, трябва да прекрати обвързването на безвизовите пътувания със спазването на човешките права. Мярката поне до момента се показва като контрапродуктивна.

С други думи, ЕС трябва да търси партньори в Беларус отвъд политическата опозиция. Гражданският активизъм в страната е жив и се разраства и Брюксел трябва да улови момента. Това е пътят за създаване на диалог – чрез отварянето на възможности за населението като цяло, а не чрез действия на самодоволен кръстоносец.

 
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:03 | 08.09.22 г.
fallback