Най-съдбовната седмица за Европа

Никога преди Европейският съюз (ЕС) не се е приближавал толкова до катастрофата, колкото през тази седмица, пише за онлайн изданието euractiv.com Алина Мунгиу-Пипиди, професор по демократични науки в Hertie School of Governance в Берлин.

И дори и ако някак си се измъкне от пълната катастрофа в неделя, когато е първият тур на президентските избори във Франция, ЕС ще осъмне твърде отслабнал и ще трябва да се реформира, посочва Мунгиу-Пипиди.

Дори изявлението на премиера на Унгария Виктор Орбан пред местната преса навръх Великден, че страната му не е остров и няма как да напусне ЕС (визирайки Великобритания), вече се приема като добра новина. Всъщност европейските институции през миналата седмица тихичко дадоха карт бранш на Орбан да заглуши опозицията, като не направиха нищо, след като той затвори Централноевропейския университет.

ЕС е достигнал до онази точка, в която повече се бои от неодобрението на Унгария, отколкото унгарското правителство да се страхува от ЕС. В известен смисъл ситуацията е същата и в Турция, където президентът Реджеп Тайип Ердоган с малка преднина спечели референдума за конституционните реформи, с които в ръцете му се концентрира цялата власт над икономиката и обществото.

Ердоган се подготви за този референдум, както и за бъдещо допитване за връщане на смъртното наказание, като тихо отхвърли всякакъв независим контрол от други институции. Ако се върнем на докладите на ЕС за прогреса на Турция, няма да се види и една дума за това, което той прави от години – изпълнението на подривен конституционен проект, с който завладява държавата и умишлено подменя светския, градски елит с ислямистки и провинциален, като унищожава върховенството на закона, посочва Алина Мунгиу-Пипиди.

Това, което ЕС видя, е рискът от военен преврат, само докато проваленият преврат през миналата година най-накрая показа, че армията в Турция, или поне каквото е останало от нея, едва успява да отбранява конституционното статукво и себе си.

С по енергичната си визия светската демократична опозиция в Турция от години се опитва да успее с приближаването си до ЕС, но вече е твърде късно за сближаване. Турската демокрация се изплъзва, а с нея и митът за трансформиращата сила на ЕС върху кандидатите за членство, допълва тя.

Ситуацията във Франция е на такъв кръстопът, че най-лошото може да бъде избегнато. Само че почти няма никой, който да е достатъчно предвидлив и смел да действа. Социолозите дори не смеят да прогнозират евентуална битка на втори тур между двамата антиевропейски кандидати – крайно дясната Марин льо Пен и крайно левият Жан-Люк Меланшон, макар и тази възможност чисто теоретично да изглежда все по-реализируема. В течение на кампанията двамата обират целия антиевропейски вот, който достига 43%.

Не бива да забравяме, че ЕС е в риск през последните 25 години във Франция, след като на референдума за Маастрихтското споразумение одобрението си дадоха 51% от французите. Европейската конституция пък беше отхвърлена от френските граждани през 2005 г. с 55% против, припомня Алина Мунгиу-Пипиди.

Не знаем нищо за интензитета на настроенията срещу политическите елити така както не можахме да предположим, че Доналд Тръмп ще спечели на президентските избори в САЩ срещу Хилари Клинтън. Никой дори не би и предположил, че ЕС се изправя пред реален край, ако чете последния Евробарометър „Бъдещето на Европа“. Само че всякакви щекотливи въпроси, като например корупцията сред елитите, са щателно избягвани в проучването, подчертава тя.

Според проучване на института Pew след референдума за Brexit само 38% от французите все още подкрепят европейския проект, а над 60% са против него. За щастие много гласоподаватели не смятат, че ЕС е важна част от политическия пъзел на страната и биха гласували заради друго, в което вярват.

Десните политици, които блокираха Фийон, правят грешката на живота си, смята Алина Мунгиу-Пипиди. Тя посочва, че те незабавно трябва да подкрепят Еманюел Макрон, тъй като ако имат добри анализатори, веднага биха видели огромния риск, на който се излагат. Но дори и Макрон накрая да отиде на втори турс льо Пен, дали Франция и Европа могат да бъдат спасени от човек, който не може да си плати костюмите, живее в замък, който не може да си позволи, и търгува бизнес срещи с Владимир Путин, пита се тя.

Според нея старите политически елити на Франция изглежда са изгубили инстинкта си за оцеляване.