Защо липсва солидарност към руснаците?

Засега е сигурно само това, че при експлозията в метрото в Санкт Петербург загинаха 14 души, а много други бяха тежко ранени. Мястото на атентата и видът на бомбата носят почерка на ислямисткия терор. В руските медии се появиха различни имена и снимки на потенциални атентатори, които също говорят за ислямистки акт. Въпреки всичко това, ден след експлозията много неща остават неясни, коментира за DW Инго Мантойгел.

След терористичен акт всички сили за сигурност - включително и руските - имат нужда от време, за да разследват уликите. И това трябва да е ясно на всички, които настояват за светкавични отговори, мнения и заключения. Печален факт е, че през последните десетилетия в Русия бяха извършени многобройни атентати - предимно от ислямисти. Ясно е също, че заради политиката си в Сирия, Русия попада все повече на мушката на ИД. С това обаче разследването на атентата от Санкт Петербург не приключва. Затова и трябва да избягваме прибързаните политически заключения.

За съжаление обществеността няма търпението да изчака задълбочено разследване, нито пък статии в медиите, базиращи се на сериозни факти. Хората жадуват за бързи развития, за бързи съдебни решения. Това вече е нещо като ритуал след всеки терористичен атентат. Към тази ритуална символика спадат и хаштаговете в социалните мрежи, появяващи се само няколко минути след атентатите. А много политици бързат да изразят съчувствие чрез постове в Twitter. Вече стана практика определени национални символи като Бранденбургската врата в Берлин да бъдат осветявани в цветовете на националния флаг на държавата, в която е извършен атентатът.

Сигурно има много основания да смятаме подобни жестове на предполагаемо съчувствие за евтина и повърхностна символика. Проблемът е в това, че след като веднъж си започнал, трябва да бъдеш и последователен. Всичко останало би изглеждало като неуважение към паметта на жертвите. Удивително е в този смисъл, че вчера Бранденбургската врата не светна в цветовете на националния флаг на Русия.  

 Неубедително звучи обяснението на берлинското ръководство, че Санкт Петербург не е град-партньор на Берлин. Орландо във Флорида също не спада към градовете-партньори на германската столица. Въпреки това през юни 2016 година Бранденбургската врата беше осветена в цветовете на дъгата след терористичното нападение срещу бар, посещаван предимно от хомосексуални. Руските жертви на терора заслужават нашето съчувствие и солидарност не по-малко, отколкото жертвите на ислямисткия терор в Орландо, Париж, Брюксел, Лондон, Берлин, Ница, Истанбул или жертвите в Ирак, Нигерия, Кения и Пакистан.

Оспорваната руска политика в Сирия не може да бъде аргумент за липсата на съчувствие към жертвите от Санкт Петербург. Няма никакво оправдение за тероризма и насилието срещу цивилни граждани. И за разлика от гражданите на западните страни, никой в Русия не пита обикновените хора на свободни и демократични избори дали подкрепят политиката на своето държавно ръководство. Руснаците са не само жертви на терористични нападения, а и като поданици нямат никакво влияние върху политиката. От самото начало на възникналия конфликт с Украйна, Западът постоянно подчертава, че отхвърля политиката на Кремъл, но смята руския народ за равнопоставена част от Европа. И ако Западът наистина разсъждава така и не иска да изглежда като лицемер в очите на руснаците, е длъжен не само морално, но и политически да покаже солидарност към жертвите на терора в Русия. А това, че в понеделник Бранденбургската врата не беше осветена в цветовете на руския национален флаг е не само неправилно, но и срамно.