Китай преди всичко

Преди почти 100 години САЩ се готвеха да изпратят войници в Европа, за да се бият във война, която не бе в тесните краткосрочни интереси на страната. 50 000 от тях загинаха – повече, отколкото във Виетнам или Корея. Това клане предизвика спор, който не е спирал досега: имат ли САЩ интерес да запазват глобалната стабилност и просперитет? Или трябва да спестяват кръвта на армията и богатството си и да оставят другите страни да вървят по дяволите?

Няколко месеца след началото на управлението му е ясно, че лозунгът на Доналд Тръмп „Америка преди всичко“ означава по-скоро второто. Той иска по-мощна армия, но може да третира съюзниците си със самодоволство и смята, че помощта и дипломацията са загуба на време. Той вярва, че международните институции, в които страните се опитват да работят заедно, изградени от Америка с много загуби на пари и човешки живот през XX в. с надеждата да предотвратяват войни, са опорочени от лоши сделки, коментира The Economist в свой анализ. 

Бюджетът му предлага да се съкрати финансирането за Държавния департамент и помощите за чужди страни с 28%. Освен това предлага големи съкращения на американските вноски в ООН и Световната банка, включително изтегляне на всякакво финансиране за цели, свързани с климатичните промени. Когато лидерът на най-големия европейски съюзник на Америка Ангела Меркел посети Вашингтон, президентът се отнесе ледено към нея, а след като си тръгна, публично скастри Германия, че не харчи повече за отбраната си. Той отказа да оттегли обвинението си, че друг предан съюзник – Великобритания, го е шпионирала – обвинение, за което той няма доказателства и за което собствената му Агенция за национална сигурност каза, че би било „епично глупаво“, ако е вярно, а то не е.

Финансовият му министър Стивън Мнучин оттегли от неотдавнашна декларация на Г-20 обещание за противопоставяне на протекционизма. 

Държавният му секретар Рекс Тилърсън, който ръководи министерство, страдащо от осакатяваща липса на посока, отиде в Китай, придружен от един-единствен репортер от приятелски новинарски уебсайт, като използва фрази за необходимостта от взаимно зачитане и непротивопоставяне, които очароваха шефовете на комунистическата партия – без да получи видими отстъпки в замяна.

Част от всичко това може да се отдаде на неопитност. Но една нишка преминава навсякъде, подсказваща всеобхватен дизайн, основан на две предположения. Първото е, че Америка не може да си позволи цената на помощта и дипломацията. Второто е, че многостранните институции правят Америка по-слаба. И двете са ужасно погрешни.

Без съмнение, част от парите, използвани за помощи и дипломация, са пропилени. Но те са само 1% от федералните разходи, а съкращаването им би причинило големи вреди.

Помощта помага на бедните страни да станат по-богати, и следователно по-стабилни. Меката сила е по-евтина от твърдата мощ и почти винаги е необходимо нейно допълнение. Например, след като помогне на иракските си съюзници да разгромят „Ислямска държава“, Америка ще се нуждае от дипломация и помощи, за да е сигурна, че терористичната групировка няма да възкръсне. Министърът на отбраната на Тръмп генерал Джеймс Матис  веднъж го каза добре: „Ако не финансирате пълноценно Държавния департамент, в крайна сметка ще трябва да купувам повече муниции“.

Международни институции като ООН, Световната търговска организация, МВФ и Световната банка може понякога да ограничават Америка, но като цяло укрепват влиянието й. Централите на повечето от тях са в САЩ. И да, Чичо Сам плаща непропорционален дял от сметките им. Но и това дава на американците изключително влияние върху глобалните правила, покриващи всичко – от търговията до сигурността.

Ако ги напуснат, резултатът няма да бъде по-добра сделка. Ще бъде Китай над всички и отслабване на американските съюзници; не толкова мир чрез сила, колкото слабост, някак породена от превъзходството.