Първичният страх на Кремъл

В седемнадесетата година от господството на Владимир Путин в Русия блясъкът и мизерията на неговата власт са неразделно свързани помежду си. До миналата неделя, когато десетки хиляди в цялата страна излязоха на протести срещу корупцията на елитите, политическият живот в Русия изглеждаше изцяло мъртъв. Активност проявяваха главно поддръжниците на статуквото, възхвалявайки онзи, комуто „въздигналата се отново Русия“ дължала благодарност за това, че ѝ е върнат предишния блясък.

В края на януари президентът за пореден път раздаваше отличия на заслужили граждани от икономиката, църквата и държавните медии, а те на свой ред възхваляваха заслугите на Путин за въоръжаването на Русия, за развитието на железниците или атомната енергетика.

Един побелял актьор с гърди, окичени с медали, дори изрази опасенията си да не би Путин да реши да не се кандидатира повече за идните президентски избори:

„Дори и не си помисляйте да се отказвате от нов мандат”. 

„Знаете ли, Владимир Владимирович", каза той, „когато обърнете поглед към небето, непременно ще чуете един глас, който казва : „Дори и не си помисляй подобно нещо!“. На това залата реагира с бурни ръкопляскания, а възрастният човек довърши изречението си: „И това ще е гласът на нашата и Ваша велика родина – Русия“.

Отминаха времената, когато икономическото положение и западните санкции бяха импулс за реформи, поне реторично, пише в свой репортаж за Frankfurter Allgemeine Zeitung Фридрих Шмид.

Твърдеше се, че тези реформи ще съсипят управлението на страната  и преразпределението на благата. Реформите, освен това, щели създадат впечатлението, че Русия е принудена да реагира на външен натиск, което можело да се изтълкува като белег за слабост.   Рублата днес има по-ниска стойност от преди, страната постепенно започва да се срива към категорията на държавите с ниски заплащания. В същото време санкциите се превърнаха в претекст за засилване на протекционизма. Приближеният на Путин Генадий Тимченко например, който натрупа огромни пари от търговията с петрол, инвестира в ябълкови насаждения – знае се, че редица южни плодове недостигат в Русия вследствие на обявеното от нея контра-ембарго за западни стоки. Инвестиционните решения, като това на Тимченко, по правило са придружени от гръмки уверения за лоялност към страната и президента. 

 Важни събития, в това число военни акции в чужбина или задържането на член от кабинета, идват като гръм от ясно небе за парламента, министерствата и правителството. Тяхната роля се изчерпва с това да коментират неразбираемите за тях решения с все едни и същи фрази. Сериозните критики и въпроси са забранени, прикриването на истината е повсеместно. В резултат на това се стига дотам, че руските анализатори са принудени да четат западни информации, за да схванат накъде се ориентира политиката, водена от Путин – към Афганистан? Или може би към Либия? Въпросните експерти не вярват ни най-малко на поднасяните с апломб стандартни съобщения на руските министерства, в които често се говори за някаква русофобска истерия.