Провокациите на Ердоган

“Отидете да живеете в най-добрите квартали. Карайте най-хубавите коли. Живейте в най-големите къщи!“ Така наскоро президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се обърна на митинг в Истанбул към турската диаспора в Западна Европа, пише Леонид Бершидский в анализ за Bloomberg.

“Родете си не три, а пет деца, защото вие сте бъдещето на Европа. Това ще е най-добрият отговор на несправедливостите срещу вас“, допълни турският президент.

Напоследък Ердоган дава доста храна за размисъл на хората, които вярват, че Европа е в опасност от ислямизация. Заплахата е преувеличена, но обслужва доста добре политическата програма на турския лидер да провокира изблици на гняв у европейските политици

През миналата седмица Ердоган обвини Европейския съюз (ЕС), че е започнал война на кръста срещу полумесеца, след като Съдът на ЕС позволи на работодателите да забранят на служителите си да носят мюсюлманско отличително облекло.

Той обаче не се спря дотам. „Турция не е държава, с която можете да си играете, не е държава, чиито граждани да принизявате“, коментира той пред репортери в Анкара. След това направи и прословутия коментар, че „ако Европа продължава в същия дух, никой европеец, където и да се намира по света, няма да се чувства в безопасност на улицата“. Заради този коментар постоянният представител на Турция в ЕС беше привикан за обяснения.

„Пророците“ на ислямизацията, като например Гизеле Литман, която измисли термина „Еврабия“, предвидиха подобни случаи. Концепцията, възприета от политици като холандския популист Геерт Вилдерс, е за трета мюсюлманска инвазия в Европа. Първите две – през VIII и XIV-XV век, са въоръжени, докато тази разчита на други инструменти – например имиграцията и демографския растеж. Пред холандския парламент Вилдерс веднъж определи мюсюлманските имигранти като „колонизатори“, които „не са дошли да се интегрират, а да ни потиснат“.

Такава е и идеята на книгата „В стана на светиите“, публикувана през 1973 г., която напоследък отново става популярна. Това е и една от любимите книги на лидера на крайнодесния „Национален фронт“ Марин льо Пен, която също описва „невъоръжената, но насилствена културна инвазия във Франция на бежанци от третия свят, които се възползват от слабостта и чувството за вина на западната цивилизация“.

Доколкото заплахите на Ердоган може да се каже, че изобщо имат някакво основание, твърденията за демографска инвазия са изцяло отделен въпрос. Турската диаспора в Германия например има значително по-висок коефициент на плодовитост в сравнение със средното за страната – 2,3 деца на жена в сравнение с 1,5 деца средно. При тези нива обаче турците всъщност не са точно бъдещето на Германия. Общият брой на турското население в страната достига 3,7 млн. души при общ брой на населението от над 80,7 млн. души, т.е. турската диаспора има да измине дълъг път до мнозинство, посочва се в анализа на агенцията. Дори и някак Ердоган да успее да вдъхнови турската диаспора да удвои броя на децата в семейство. В самата Турция коефициентът на плодовитост е малко по-нисък в сравнение с коефициента сред турците в Германия.

Освен това, въпреки че мнозинството от турците в Германия и Холандия подкрепят Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, опозиционните сили, включително и прокюрдската партия, събират по-голяма подкрепа сред диаспората в чужбина, отколкото у дома. Т.е. турската диаспора е силно политически поляризирана.

Много от турците в Германия са емигрирали, защото не им харесва да живеят в Турция на Ердоган, а той пък няма как да „командва“ диаспората в чужбина. Ако се опита, етническите турци, които не го подкрепят, и много от тези, които дори нямат право да гласуват в Турция заради това, че са взели друго гражданство, биха се обърнали срещу него.

Бершидский се съмнява, че Ердоган сериозно се е взел за султан, който управлява мюсюлманската инвазия в Европа, или пък който води война на кръста срещу полумесеца. Той просто няма достатъчно поддръжници в Германия, Холандия, Белгия и в която и да е друга европейска страна със силна турска диаспора. Той обаче обича да провокира гневни отговори. Точно по модела на руския президент Владимир Путин. Дори само намекът, че Ердоган може да си подаде носа в Германия, беше достатъчен да укрепи чувството му на национална гордост.

Външната реакция всъщност помага на Ердоган във вътрешната му кампания да консолидира президентската власт чрез конституционни промени, които ще бъдат подложени на референдум на 16 април. Би било най-добре, ако европейските правителства просто го игнорират, но той знае, че това е невъзможно. Премиерът на Холандия Марк Рюте например победи на изборите Геерт Вилдерс точно заради отговора му към Ердоган. Сега пък християндемократите в Германия, които също не могат да си позволят мека позиция спрямо Ердоган, заговориха за затягане на правилата за двойното гражданство.

След като политическият театър свърши, Ердоган няма да се притеснява за „турците, които са бъдещето на Европа“. Той ще трябва да поднови диалога за безвизовото пътуване на турските граждани в ЕС и да внимава за икономическите отношения. ЕС все пак е най-големият търговски партньор на Турция. Затова и идеята за Еврабия ще се върне обратно в прашния килер. Европейските националисти обаче ще цитират изказвания на Ердоган с години, само и само да си докажат конспиративните теории.