На 25 март 1957 година в италианската столица шест държави – Белгия, Федерална република Германия (ФРГ), Италия, Франция, Люксембург и Холандия, се разбират да създадат две наднационални общности – Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Европейската икономическа общност (ЕИО).
Това е следващата крачка след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано, чиято първа цел е да бъде премахнато вековното противопоставяне на Франция и Германия.
Римските договори влизат в сила на 1 януари 1958 година и текстовете в тях предвиждат създаване на митнически съюз, общ пазар и общи институции и така постепенно се поставя началото на Европейския съюз, познат ни днес – общност, съчетаваща интересите на 28 държави.
Всъщност всички договори само обличат в законова рамка идеята на френския външен министър Робер Шуман за обединена Европа, изказана в декларация още през май 1950 година.
До голяма степен основната мисъл, водела основателите на този съюз, е била икономическо възстановяване след двете световни войни на територията на Стария континент в рамките на няколко десетилетия. Както и стъпването върху общи ценности, за да не бъдат допуснати повече военни действия, и „конкретни постижения, които първо създават чувството на солидарност“, както е записано в декларацията на Робер Шуман.
И така с бавни крачки до 1993 година, когато Маастрихт поставя началото на политическото обединение с регламентирането на обща външна политика и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. През 1993 година се регламентира дейността на общите институции и се създава валутният съюз на общността.
ЕС обаче посреща своята 60-та годишнина разтърсен от най-сериозните кризи в своята история - с разклатена солидарност под натиска на бежанската криза и повишената заплаха от тероризъм, с растящи антиевропейски настроения и възход на популистки организации, и за капак - с напускащ член - Великобритания.
Всичко това подсказва за разочарование и в Брюксел започнаха да се замислят как да продължат наред.
По време на официалната церемония, с която ЕС ще отбележи своята годишнина, лидерите на страните от общността ще подпишат нова декларация. Тя ще отбележи постиженията на ЕС, но и предизвикателствата пред общността.
Очакванията са, че именно тя ще даде старта на дебатите по предложената от Европейската комисия Бяла книга с пет сценария за бъдещето на Евросъюза. Вариантите са само схематично представени – и тепърва ще бъде уточнено как точно ще изглеждат. Лидерите трябва да вземат и важни решения за бъдещето развитие на паричния съюз, обща политика по отбрана, обща финансова политика и не на последно място - социалното измерение на общността.
Според изтеклите в медиите предварителен текст на на Римската декларация финалното изречение гласи "Европа е нашето общо бъдеще". Това е точно повторение на финала на написаната преди 10 години декларация по повод 50-та годишнина на ЕС. Дали това е така - дебатите тепърва предстоят.