Северен Кипър иска да подсили икономиката си и да намали зависимостта от Турция

С блестящия си нов под и престижните светещи реклами първият голям търговски център на Северен Кипър отвори неотдавна врати с подкрепата на властите. Той е символ на тяхната воля да се насърчават инвестициите, пише агенция „Франс прес“. Задушавана от десетилетията на ембарго, Севернокипърската турска република - СКТР (самопровъзгласила се и призната единствено от Анкара), се опитва да разнообрази ресурсите си, за да стимулира икономиката и да намали зависимостта си от Турция.

След нахлуването в Кипър на турски войски през 1974 г. като реакция срещу преврат, целящ да приобщи страната към Гърция, тази територия днес е обитавана от 300 хил. души и покрива една трета от северната част на средиземноморския остров. Северен Кипър беше подложен на строги международни санкции. Въздушните и морските връзки на страната я свързват единствено с големия турски брат, през който минава целият й внос. Анкара продължава да финансира с над една трета бюджета на Северен Кипър, но непризнатата от международната общност страна започва завой към засилване на автономията си. 

"Населението иска смяна на статуквото", посочва Мустафа Бесим, професор по икономика в Източносредиземноморския университет във Фамагуста, големия пристанищен град в източната част на острова. "Турските кипърци разбраха, че зависимостта от друга страна има икономически и политически последици, които не им харесват много".

Целта на властите е по-специално да облекчат главозамайващите разходи за колосалния държавен сектор, като насърчават частните инвестиции. "През последните шест години ние създадохме програми в подкрепа на малките и средни предприятия и търговците", поясни "министърът" на икономиката и енергетиката на Сунат Атун в офиса си в Никозия. "Това включва предложения за изгодни кредити с много ниски лихви например", допълва той.

Когато семейство Таръмер, занимаващо се с търговия, започва строителството на търговския център "Сити мол" в покрайнините на Фамагуста, бащата и синът Таръмер са се възползвали от данъчни облекчения за материалите. "Това ни помогна предвид мащаба на инвестицията, или 20 милиона евро за компанията майка Elektrokur“, потвърди пред „Франс прес“ главният мениджър на търговския център Хасан Саръ. Той казва, че поискал да направи тази инвестиция, виждайки колко много семейства ходят в Турция на пазар. "Идеята беше да се събере на едно място това, което ги интересува, за да бъдат стимулирани да потребяват тук и да хранят нашата икономика", подчертава Саръ.

Други ключови сектори, на които залагат властите в северната част на острова, са туризмът и висшето образование. Те трябва да позволят да бъде компенсирана географската и икономическа затвореност на острова, както и да се подсили неговата привлекателност. "Усилията бяха активизирани: пари от банката за развитие, стипендии, отпускани на университетите, и съвсем неотдавна инвестиции за университетските жилища", изброява Бесим.

Политиците твърдят, че стратегията носи плодове. С висока репутация в региона, университетите на Северен Кипър са привлекли три пъти повече студенти в сравнение с 2009 г., от които 80 хил. са чужденци.

Туризмът също се радва на стабилност: през 2016 г. Северен Кипър прехвърли прага от 1 милион чуждестранни туристи - основно турци, а приходите от сектора рязко се увеличиха, за да достигнат 21% от общите пари, постъпващи в хазната, сочат официални данни.

При все това принудите, свързани с международното ембарго, продължават да оказват прекалено силен натиск, за да може да се мисли за "излитане" на икономиката в краткосрочна перспектива. Още повече, че преговорите, които водят двете части на острова за обединяването на Кипър, досега не са довели до реален пробив.

По този въпрос президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис трябва да се срещне днес по-късно в сряда в Ню Йорк с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, за да изрази пред него "волята си за продължаване на диалога". "Все още има широко поле за напредък", заключава Бесим.  

/БТА/