За британската икономика добрата новина е, че след вота за Brexit небето не се сгромоляса, както се очакваше. Напротив, климатичните условия през същия период се оказаха неочаквано добри. Лошата новина е, че добрата перспектива насърчава вълна от заеми, оставяйки домакинствата уязвими, ако Английската централна банка реши да затегне паричната политика, коментира Марк Гилбърт за BloombergView.
Анди Холдейн, главният икономист на централната банка, заяви през януари, че когато става въпрос за британския потребител, „нещата почти изглеждат сякаш референдумът изобщо не се е случил“. Това, казва той, помага да се обясни защо мрачната прогноза на централната банка за бъдещето на икономиката след излизането от Европейския съюз засега се оказва погрешна.
Британците трупат дълг. В началото на 2000 г. домакинствата имат задължения, равни на доходите, с които разполагат. Съотношението на дълг спрямо доходи се вдига през последващите години, достигайки 160% през първото тримесечие на 2008 г.
След като финансовата криза взе своите жертви, хората започнаха да намалят заемите, а съотношението спадна до 137% до септември 2015 г. След това обаче то се повиши четири последователни тримесечия, като през третото тримесечие на миналата година те скочиха до 143%:
Както показва графиката, британците са по-задлъжнели, отколкото гражданите в САЩ или в еврозоната. Затова може би не е изненадващо, че докато британските домакинства все още правят плащания по обезпечените кредити, например ипотеки, обявяването на несъстоятелност по необезпечени заеми е нараснало успоредно с повишаването на общото дългово бреме:
09:52 | 13.09.22 г.