Ангела Меркел описва идеята, че днес тя е реалният лидер на западния свят, като „гротескна“ и „абсурдна“. Гневът на германския канцлер е разбираем. Съвременна Германия няма желание да води Запада, а и не е достатъчно силна, за да носи това бреме, коментира анализаторът по международна политика на Financial Times Гидиън Рахман.
Нереалистичните очаквания обаче не са единствената причина за германските тревоги. Ако Меркел погледне през прозорците на кабинета си в Берлин, ще види на хоризонта доста проблеми. На изток са все по-авторитарните и германофобски правителства на Полша и Унгария. Още по на изток е враждебна Русия. На запад са САЩ на Доналд Тръмп. На север – Великобритания пред Brexit, а на юг - Италия и Гърция, две затруднени страни, които все повече обвиняват Германия за икономическите си проблеми.
Събрана в едно, ситуацията заплашва да съживи стария германски кошмар: страха да бъдеш голяма, изолирана сила в центъра на Европа. Ситуацията може би е дори по-гротескна, тъй като – за разлика от ХХ век, сегашната самота на Германия има много малко общо със зло поведение от нейна страна. Точно обратното, именно светът около Германия се променя бързо, а популизмът и национализмът са във възход в Европа и САЩ.
Разбира се, могат да се отправят критики срещу начина, по който правителството на Меркел управлява кризите с еврото и с бежанците. Тези критики се насочват с особена жестокост от Варшава, Атина и други столици на ЕС. Никой обаче не поставя наистина под съмнение ангажимента на съвременна Германия към либералните ценности у дома и към интернационализма в чужбина, коментира Рахман.
Проблемът е, че непоколебимата решителност на Германия към тези ценности се усеща като изключение, а не като правило. Един американски делегат, връщайки се от конференцията по сигурността в Мюнхен наскоро, отбеляза, че „е било хубаво отново да бъдеш в нормална страна". Германската нормалност в момента е нещо необичайно.
Опасността и специфичната характеристика на позицията на Германия се подчертава още повече, когато бъде сравнена с международната ситуация, пред която се изправи страната през 2008 г., точно преди избухването на финансовата криза. Същото лято харизматичен и идеалистичен кандидат за президент на САЩ - Барак Обама, посети Берлин и изнесе реч пред огромна и ентусиазирана тълпа.
В Москва малко по-прозападен президент – Дмитрий Медведев, пое поста от Владимир Путин. След като разширяването на изток на ЕС наскоро бе приключило, Германия се оказа заобиколена от приятелски демокрации, които бяха страни членки на блока. Еврото явно работеше добре, а страните в Южна Европа просперираха и споделяха ентусиазма на Германия към ЕС. И Великобритания, и Франция се управляваха от проевропейски центристки правителства.
По-малко от десетилетие по-късно всичко това е изцяло променено, продължава Рахман. За Германия най-тревожните развития вероятно са и най-близките до дома. ЕС би трябвало да е крайният гарант срещу завръщането на германската изолация на европейския континент. Великобритания обаче гласува да напусне. Brexit означава, че ЕС губи държава, която винаги е била жизненоважна за европейския баланс на силите. Това е и прецедент за потенциални бъдещи излизания. Вече е ясно, че ЕС може би наистина ще се разпадне.
Почти толкова тревожно за Германия е и перспективата страните да останат в ЕС, но да не уважават фундаменталните ценности и икономическите правила. Ерозията на демокрацията в Полша и Унгария – на фона на надигащия се национализъм, е особено обезпокоителна за правителството на Меркел, тъй като няма точно лекарство срещу това. ЕС трябваше да бъде гаранцията срещу подобно нещо, но и това не успя да постигне.
През следващите седмици и месеци популистките и националистическите партии вероятно ще се представят силно в холандските и френските избори. Ако Марин льо Пен спечели президентския пост през май, мнозина в Берлин смятат, че ЕС може да се срине.
Междувременно в Италия проевропейският център се свива под влиянието на кризата на еврото. Популисткото и евроскептичното движение „Пет звезди“ е основната опозиция в страната и може да дойде на власт през следващите 12 месеца. Кризата с дълговете на Гърция може отново да започне.
Развитията в Москва и Вашингтон също са особено тревожни за германското правителство. Германия поведе европейския отговор срещу незаконното анексиране на Крим от Русия. Цената за това е острото засилване на враждебността между Германия на Меркел и Русия на Путин. Предвид мрачната история на ХХ век враждебната връзка с Москва налага специален психологически натиск върху Берлин.
По времето на Студената война Западна Германия можеше да се обърне поне към САЩ за непоколебима подкрепа. В епохата на Тръмп на тях вече не може да се разчита. Напротив, Тръмп открито презира Меркел и повдига сериозни въпроси за ангажимента му към по-широкия западен алианс.
Предвид толкова много неща, които протичат зле за Германия, ситуацията много зависи от изборите във Франция, завършва Рахман. Ако проевропейският, прогерманският Еманюел Макрон стане президент, това ще бъде успокоение за Берлин. Победата му ще успокои нарастващото усещане на Германия за изолация и ще предложи нова надежда, че френско-германското партньорство може да съживи ЕС. И обраното, ако льо Пен спечели, германският кошмар ще е пълен.
23:27 | 13.09.22 г.