Глобалните рискове започват да отстъпват

Изкушаващо е да разглеждаме ралито на американските акции и засилването на бизнес доверието като резултат от победата на президента Доналд Тръмп, пише главният икономически коментатор на Wall Street Journal Грег Айп.

Но възходът е глобален: в Европа, Япония, Китай и на други места бизнес проучванията и пазарите стават все по-оптимистични.

Това отчасти се дължи на надеждите на инвеститорите, че фискалните стимули, които ще приложи Тръмп, ще повлияят положително и на други страни. Съществува обаче и комбинация от други фактори. Цените на петрола се повишават благодарение на намаляването на добива от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Китайската и икономическа активност нараства през втората половина на миналата година. А от икономическа гледна точка популизмът засега се оказва дим без огън.

„Това е пъзел“, казва Ед Хайман, председател и икономист в брокерската компания Evercore. “Тръмп е най-обсъжданата част от пъзела, но не е задължително да е най-важната“.

Няколко седмици след победата на Тръмп ОПЕК договори намаляването на добива и страните членки до голяма степен изпълняват ангажиментите си. Цените на петрола, които спаднаха под 30 долара за барел преди година, са над 50 долара от споразумението насам. В резултат на това броят на петролните и газовите кладенци, опериращи в САЩ, е скочил с 80% от юли, сочи компанията за петролни услуги Baker Hughes.

По-високите енергийни цени ускориха реалната и очакваната инфлация. Инфлацията в САЩ удари петгодишен рекорд през януари. Обикновено това е нещо лошо, но сега бе приветствана от централните банкери, които се тревожат, че твърде ниската инфлация лесно може да се превърне в унищожителна. В средата на юли пазарите на облигации очакваха инфлацията от 5 до 10 години да бъде средно 1,2% в САЩ, 1,4% в еврозоната и 0,1% в Япония. Оттогава насам тези данни са скочили с около половин процентен пункт.

Мохамед Ел-Ериан, съветник на германската застрахователна компания Allianz, смята, че споразумението на ОПЕК вероятно ще задържи петрола на цени между 50 и 60 долара за барел. Той казва, че оптимистичните надежди за фискалните стимули при Тръмп и продължаващото твърде бавно повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв са сред причините за ускоряването на очакваната инфлация.

Глобалният растеж също стъпва на по-солидни основи. Преди година, когато Китай се бореше да ограничи нарастващия отлив на капитал и отслабващата валута, индексът на икономическата активност на IHS Markit спадна под 50 пункта, което означава свиване. Тогава китайските власти насърчиха банките да засилят кредитирането и наложи нов контрол върху отлива на капитал. До декември бумът на заемите повиши индекса до почти четиригодишен връх.

Evercore прогнозира годишен растеж на номиналния брутен вътрешен продукт на Китай – т.е. икономическия растеж плюс инфлацията, да достигне 11% през текущото тримесечие спрямо 7% преди година. Този растеж традиционно е тясно свързан с петролните и индустриалните цени.

Дори Европа показва признаци, че се отърсва от апатията си. „В сравнение с очакванията през октомври Европа е много по-силна от САЩ, както от гледна точка на реалния бизнес обем, така и на положителните изненади върху инфлацията“, казва Джейсън Томас, директор на икономическите проучвания в Carlyle Group. От 2009 до 2014 г. целият растеж на Европа идва от износ. През 2015 г. сривът в цените на суровините удари износа и растежът се дължеше на местните разходи. „Най-накрая местната икономика контролира положението в момент, в който виждаме и възстановяване на поръчките от развиващите се пазари и света като цяло“, казва той.

По-добрите перспективи пред инфлацията и растежа намалиха натиска върху централните банки в Европа и Япония да понижават лихвените проценти още или да увеличават изкупуването на облигации. Тази седмица председателят на Фед Джанет Йелън заяви, че банката може отново да повиши лихвените проценти през следващите месеци. Това успокоява търговските банки, чиито маржове на кредитиране са притиснати между нулеви и отрицателни нива.

Не на последно място политическата несигурност не убива доверието така, както се смяташе, че ще се случи. Британският вот за излизане от Европейския съюз охлади плановете за бизнес инвестиции, но потребителите се отърсиха от несигурността. Тръмп приоритизира намаляването на регулации, но тепърва трябва да действа, за да изпълни по-твърдата си протекционистка реторика. На срещите си с министър-председателите на Япония и Канада този месец Тръмп похвали икономическите отношения с двете страни. Администрацията му проучва алтернативите на определянето на Китай за валутен манипулатор.

Дали светът може да поддържа това по-високо доверие, тепърва ще разберем. Глобалната икономика вероятно ще се разрасне само с 3,4% тази година, сочи J.P. Morgan, по-добре от миналата година, но в съответствие с мудната тенденция от последните пет години.

Макар че политическата несигурност не се е отразила твърде зле, това може да се промени, ако антиевропейският Национален фронт спечели на президентските избори тази пролет. Китай може да дължи завръщането на растежа си на дългов балон, който скоро да се спука. Бурното президентство на Тръмп може да затрудни налагането на по-ниски данъци, като в същото време предложи достатъчно възможности за геополитически шокове.

И все пак, след година, в която най-лошите сценарии изглеждаха твърде реалистични, завръщане към скромно нормално е повод за облекчение.