Слуховете за моята смърт са силно преувеличени. Тази фраза се приписва на американския писател Марк Твен, когато е бил в Европа през 1897 г. Ако еврото можеше да говори, без съмнение би казало нещо подобно. Eдинната валута има предостатъчно поводи да го направи, тъй като твърденията за нейния залез са широко разпространени, пише Бари Айхенгрийн, преподавател по икономика и политически науки в Калифорнийския университет в Бъркли, в коментар за Bloomberg.
Поредният израз на недоверие дойде от Тед Малок, за когото се смята, че ще е посланикът на администрацията на Доналд Тръмп в Европейския съюз (ЕС). Неотдавна той заяви, че би заложил на срив на еврото през следващите 18 месеца.
Дори да оставим настрана реториката, която тези дни се приема за дипломация, има редица причини да се притесняваме за еврото. Гръцката криза отново е на дневен ред. МВФ и германското правителство не могат да се договорят за отпускане на нов спасителен пакет за страната, която през лятото ще трябва да плаща натрупани лихви. Избори предстоят в Германия, Франция и вероятно Италия – три големи икономики в еврозоната.
В Германия канцлерът Ангела Меркел изглежда е в безопасност. Едно правителство, ръководено от Марин льо Пен във Франция, обаче, както и друго начело с Бепе Грило в Италия, не е немислим сценарий. И френският Национален фронт, и движението „Пет звезди“ в Италия са против членството на страните в еврозоната и обещават провеждането на референдум.
Аргументите им се коренят в същия вид национализъм, който забавлява Тръмп и последователите му. Също като американския президент льо Пен, Грило и техните поддръжници са критично настроени към всичко, което ограничава способността им да преследват националния интерес (колкото и тясно да е дефиниран той), било това и единната валута.
Фактът, че еврото има сериозни проблеми им дава аргументи, за да защитят позицията си. Няма европейско финансово министерство, което да застане зад еврото и да ръководи фискалната политика. Банковият съюз, който трябва да допълни паричния съюз, остава незавършен. Все още няма европейска система за гарантиране на депозитите, която да ограничи изблиците на паника, а само неработещ режим за рекапитализиане на закъсали банки.
Европейската централна банка е вероятно най-независимата в света, но и се отчита най-малко. Свободното движение на работна ръка имаше за цел да смекчи дисбалансите в еврозоната, но служителите така и не се движат свободно между държавите членки, както се случва в САЩ например. Различните езици са само една от причините и това движение предстои да става още по-ограничено, тъй като страните затягат хватката около имиграцията.
Внимателните наблюдатели ще забележат, че скептиците предричат срива на еврото още от създаването му през 1999 г. И така вече близо 20 години.
Два вида "лепило" крепят еврото, твърди Айхенгрийн. Първо, икономическите последици от разпад на еврото биха били огромни. В момента, когато инвеститорите чуят, че Гърция сериозно обмисля да върне драхмата с цел да я обезцени спрямо еврото, те ще прехвърлят парите си към Франкфурт. Гърция ще преживее най-голямата банкова криза, а еврото ще поскъпне рязко, нанасяйки големи щети на германската експортна индустрия.
Като цяло тези, които предричат залеза на еврото, подценяват техническите трудности по обратното въвеждане на националните валути. Те включват временно налагане на капиталов контрол, за да не могат притежателите на валутата да избягат. Същевременно трябва да се въведат новите пари. В случая игнорираме колко сложно е всъщност премахването на капиталовия контрол, веднъж щом е наложен. Спомнете си опита на Ислания и Кипър, когато минаха години, не дни, преди напълно да бъде премахнат „временният“ капиталов контрол.
Поддръжниците на разпада на еврото призовават за бързо преструктуриране на дълга на банки, компании и домакинства, които имат задължения в евро. Те обаче не осъзнават, че дългът на един е нечий чужд актив. Освен това тегленето и даването на заеми се осъществява трансгранично, така че едно споразумение за преструктуриране между отделните държави би изисквало продължителни преговори, ако то трябва да избегне тежки ответни мерки. Такъв процес би направил преговорите за Brexit да изглеждат изключително лесна работа.
За южноевропейските държави има допълнително усложнение. Те ще трябва да платят много голяма сметка на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на правителства, които са акционери в ЕЦБ, заради балансите им в Target2 - системата за разплащания на Европейската система на централните банки. Става дума за задължения, възникнали при трансгранични плащания с пари на централната банка.
Неотдавна президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че страни, които искат да напуснат еврозоната, ще получат такава сметка за плащане.
В Италия например този баланс е на ниво 360 млн. евро или около 6 хил. евро на човек от населението. Ако страна като Италия реши да фалира по системата Target2, тя най-безцеремонно ще бъде изхвърлена от еврозоната.
Това ни води до втория вид "лепило", което крепи еврото. Европейските държави, без Великобритания, все още оценяват доста високо членството си в съюза. Това членство става още по-важно, тъй като на САЩ вече не се гледа като на надежден партньор в рамките на НАТО. Примерът на Великобритания Тереза Мей, която демонстрира удобство в компанията на Доналд Тръмп и на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, едва ли ще бъде последвана от други европейски политици.
Бари Ейхенгрийн припомня свой текст от 2007 г., в който казва, че еврото, макар и с дефекти, няма да изчезне. „Със сигурност представянето от миналото не е гаранция за бъдещи резултати, но за разлика от потенциалния посланик на САЩ в ЕС Тед Малок продължавам да смятам, че е лоша идея да се залага срещу еврото“, смята Ейхенгрийн.
11:04 | 14.09.22 г.