Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще има значителен ефект върху множество области. Една от тях е енергийната сигурност, пише анализаторът Тиери Брос за енергийното месечно издание на Оксфордския университет. Проучването се базира на отражението на Brexit върху газовия пазар и е само част от серия публикации, свързани с предстоящите преговори между ЕС и Великобритания.
Брос посочва, че ефектът от напускането на общността трябва да бъде разгледан на няколко нива – отражението му върху самата британска икономика, върху останалите държави в ЕС и върху Ирландия – страната ще остане част от общността, но ще бъде „откъсната“ от нея заради Великобритания.
Великобритания има собствен добив на природен газ, но той не е достатъчен, за да покрие вътрешното потребление, посочва анализаторът. Около 42% от потреблението се покрива от внос – от ЕС и Норвегия. В следващите години местният добив ще намалява, а добивът на шистов газ засега не дава надежда, че тенденцията може да се обърне, посочва още Брос.
Зависимостта от природен газ е по-сериозен проблем за Ирландия – страната внася 97% от потребявания природен газ от Великобритания, тоест „общностен“ газ. След излизането на британците от ЕС обаче този газ вече ще бъде „чужд“, тоест вносен. А и газът, който страната внася, ще преминава през Великобритания, тоест държава извън общността.
След излизането на страната ЕС също ще се окаже в по-зависима ситуация от вноса на природен газ.
Благодарение на местния добив Великобритания реално изнася газ, но през зимните месеци се превръща в нетен вносител заради липсата на капацитет за съхранение на природния газ. В случай на екстремна ситуация това ще се окаже ключово, тъй като и Великобритания, и Ирландия, няма да могат да разчитат на механизма за солидарност на ЕС.
Лондон ще трябва да обмисли своята „газова“ дипломация – вече ще трябва да преговаря самостоятелно с Норвегия, откъдето идват 38% от вносния газ, е записано още в проучването на Оксфордския университет.
И Великобритания, и Ирландия, която ще бъде откъсната от ЕС, имат много малък капацитет за съхранение на газ – съответно 6,6% и 5,2% от годишното потребление, което ще постави двете страни в неизгодни позиции.