Огромна част от вниманието на пазарите през последните дни е насочена към намеренията на президента на САЩ Доналд Тръмп и много по-малък е фокусът върху заседанията на централните банки през тази седмица. Срещи имат Федералният резерв в САЩ, Японската централна банка и Английската централна банка. Европейската централна банка също има заседание, но то не е за паричната политика.
Главният икономически съветник в Allianz Мохамед ел-Ериан посочва в материал за Bloomberg шест ключови акцента за предстоящите срещи:
1. Като цяло пренасочването на вниманието далеч от централните банки е разбираемо. След много години на прекалено голяма зависимост от неконвенционални парични политики способността на тези институции да влияят на икономиката се свива за сметка на възможностите на правителствата – добри или лоши.
2. Централните банки чакат и се надяват правителствата да вкарат политиките си в ред. Най-важното, като преследват структурни реформи, насърчаващи растежа и като прилагат по-активна фискална политика, където има възможност. Така че могат да поемат част от излишното бреме от плещите на централните банки. Това би позволило постепенна и подредена нормализация на паричната политика, особено щом ползите от неконвенционалните мерки избледняват, а рисковете от непредвидени последици се увеличават.
3. Централните банки знаят, че правителствата, ако решат да прилагат политики, спъващи растежа, като протекционизъм и търговски войни, могат да създадат едно от най-големите предизвикателства. Става въпрос за ситуация, в която регулаторите трябва да се борят със стагфлация – опасна комбинация от нисък ръст и висока инфлация.
4. Въпреки че вероятно ще признаят пренасочване на фокуса в полза на по-всеобхватна политика, централните банки включват значителна доза несигурност в прогнозите си. В резултат на това те са склонни да запазят актуалните си политики. Тоест те биха предпочели да сгрешат, като запазят прекалено облекчена политика прекалено дълго време, отколкото да затегнат политиката прибързано.
5. Всичко това говори за голяма вероятност институциите да запазят политиките си без промяна на заседанията през тази седмица. Ако има промяна – при това с голяма условност – тя би дошла от Японската централна банка, която изпитва дискомфорт, тъй като се затруднява да държи доходността по облигациите в определени граници предвид повишаването на доходностите по правителствения дълг в развитите икономики.
6. Сигналите за икономиката и паричната политика също ще се следят внимателно. Тук банките отново ще се стремят към насоки, които да им държат много вратички отворени. Ако видят леко подобрение в икономическите условия и надежда за благоприятни правителствени политики, регулаторите ще смесят окуражителен тон в подкрепа на дългосрочно нормализиране на паричната политика и уверения, че са готови да поемат и по обратния път, ако е необходимо.
Заседанията на централните банки тази седмица не се очаква да създадат особена динамика на пазарите. Като всички нас, тези институции ще се опитат да определят дали, как и кога други играчи ще повлияят на икономическите и финансови перспективи, посочва Ел-Ериан.