Източна Европа е нервна

"През лятото на 2009, половин година след като Барак Обама положи клетва като американски президент, група бивши държавни глави и премиери, депутати и интелектуалци от Централна и Източна Европа публикуваха отворено писмо до него". Райнхард Везер от FAZ припомня този факт и отбелязва, че плановете за "рестартиране " на руско-американските отношения тогава са предизвикали голяма нервност в столиците на източноевропейските държави. Основното опасение тогава е било да не би САЩ да направят прекалено големи отстъпки пред Русия, жертвайки техните интереси. В текста на откритото писмо до Обама се казваше, че Русия отново се превръща в "ревизионистична сила, която преследва цели от 19-ти век с методите и тактиката на 21-ви век". Сред държавниците, подписали писмото до американския президент, бяха например Вацлав Хавел и Лех Валенса. 

Непосредствено преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност група известни личности от Централна и Източна Европа, сред които и отиващият си български президент Росен Плевнелиев, отново изпратиха писмо до Вашингтон. Авторът на статията изтъква, че в него става дума за намеренията на поредния американски президент да подложи на преоценка руско-американските отношения. Цитирана е следната оценка, съдържаща се в новото писмо до Вашингтон: "Вашите двама предшественици се опитаха - всеки по свой си начин - да се разберат с руското ръководство в духа на доверието и приятелството. Това беше огромна грешка, защото Путин се възползва от добрите им намерения в своя полза." Според германския журналист, за разлика от текста от 2009 г., който е съдържал задълбочен анализ на ситуацията в страните от Централна и Източна Европа, сегашното писмо до Тръмп звучало като набор от отделни туитове. Например: "Путин не желае величието на Америка" и "При Путин руската комбинация от милитаризъм, войни, заплахи, прекъснати международни договори и неизпълнени обещания превърна Европа в едно по-опасно място." Райнхард Везер посочва, че източноевропейците остават крайно нервни и от факта, че Тръмп явно има намерение да отмени санкциите срещу Русия, въпреки че конфликтът с Украйна все още не е приключил. Пред Wall Street Journal новият американски президент е посочил, че при определени условия е готов на такава стъпка – например ако руснаците помогнат в общата битка срещу джихадизма. Според авторите на писмото до Тръмп обаче "сключването на сделка с Путин няма да доведе до мир. Точно обратното: така войната става все по-вероятна." Между едното и другото писмо, изпратени до Вашингтон, изминаха осем години, през които се промениха много неща, пише Райнхард Везер и посочва, че страховете от политиката на Кремъл, изразени през 2009 г., са се оказали напълно оправдани. По отношение на Украйна развитието бе дори много по-драматично, отколкото предполагаха авторите на писмото, изтъква журналистът и добавя, че през тези осем години и самите страни от Централна и Източна Европа са претърпели промени. "В две страни-членки на ЕС се оказаха застрашени дори правовата държава и демокрацията", пише Везер, визирайки Унгария и Полша. Причините за това развитие обаче не бива да се търсят в Русия, отбелязва коментаторът на FAZ. Според него те се крият във вътрешната политика на самите източноевропейски държави, както в глобалните тенденции, които оказаха влияние над референдума за Брекзит и над американските президентски избори. Тъкмо тези неща направиха днешната Източна Европа по-уязвима от руската политика, отколкото преди години. И това ще си остане така, независимо дали ще се стигне до "нова голяма сделка с Русия" – от която така много се страхуват източноевропейците, и която Тръмп явно желае.