След два месеца холандците отиват пред урните да си изберат ново правителство в изключително важни парламентарни избори, първите в една година на "супер избори" в три от големите европейски икономики: Холандия, Франция и Германия.
След изненадващите победи на отговора "да" в референдума за Брекзит и на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който встъпва в длъжност в петък, прожекторите се насочват към политическото бъдеще на Стария континент, пише Ян Хеноп от AFP, цитиран от БТА.
"Тази година ще е нещо като година на супер избори в Европа", смята Клас де Фрейза, политически анализатор в Амстердамския университет.
Холандският вот на 15 март и следващите избори се произвеждат в обстановка на растящ евроскептицизъм, а континентът е обхванат от най-тежката си бежанска криза след Втората световна война. Това облагодетелства европейските крайнодесни партии.
В Холандия Партията на свободата на ислямофоба Герт Вилдерс от няколко месеца води в проучванията на избирателните нагласи, които ѝ дават между 31 и 37 места в 150-членната долна камара на парламента.
"Възможно е партията на Вилдерс да стане най-голямата в Холандия. Не смятам обаче, че Вилдерс ще влезе в правителството, защото е ясно, че никой в Хага (където е седалището на правителството) не иска да работи с него", обяснява политическият анализатор Андре Крауел от Свободния университет в Амстердам.
Има "нулев шанс" либералите от Народната партия за свобода и демокрация да влязат в коалиция с партията на Герт Вилдерс, заяви премиерът Марк Рюте в неделя по държавната телевизия НОС.
През декември Герт Вилдерс бе осъден за дискриминация, след като обеща "по-малко мароканци в Холандия". В програмата си той обещава да затвори джамиите и границите, да забрани Корана и да извади страната от ЕС.
Изказванията му за мароканците са "диаметрално противоположни" на холандските ценности и правовата държава, добави Марк Рюте.
Възможно е премиерът още да изпитва подозрителност към депутата, който свали първото му правителство през 2012 г., като оттегли подкрепата си към него в парламента след преговори по политиката на бюджетни икономии.
Фрагментираното естество на холандската политика може да накара партиите да образуват петчленна коалиция, в която да влязат и сегашните управляващи, уверяват анализаторите.
След холандските избори идва първият тур на президентските избори във Франция на 23 април. Допитванията предвиждат надпревара между бившия премиер консерватор Франсоа Фийон, крайнодясната лидерка Марин льо Пен и бившия министър на икономиката Еманюел Макрон.
Според анкетите най-вероятният сценарий за втория тур през май е двубой между Фийон и Льо Пен.
После ще се произведат и парламентарни избори.
След лятото ще дойде ред на Германия да избере нов парламент в момент, когато антиимигрантската партия "Алтернатива за Германия" (AfD) получава 15% подкрепа в проучванията на избирателните нагласи.
Според Де Фрейза обаче макар и крайната десница да е живнала на много места в Европа, партиите постигат успех по различни причини.
"Трябва да избегнем наратив, в който гласуването за нетрадиционна партия се възприема като нещо уникално. За тях това е удобно, но е опасно това да се нарича бунт на народите срещу установения ред", каза той.
Ако изборите потвърдят резултатите на тези партии, ще има "трансатлантическа редица от популистки правителствени ръководители с истинска власт. Тръмп вече няма да е изолиран, те ще работят с него и това ще се отрази на множество договори, включително Парижкото споразумение за климата", предупреждава Крауел.
Научният работник от института "Клихендел" в Хага Ко Колейн смята, че такива победи в Холандия, но особено във Франция, ще доведат и до сближаване с Русия.
"Ако Льо Пен спечели изборите, има реален шанс тя и Тръмп да приемат руския президент Владимир Путин като човека, с когото може да се договарят споразумения", заяви той.
09:25 | 10.09.22 г.