По-малко от 17 месеца бяха достатъчни за Доналд Дж. Тръмп, за да превземе Белия дом в битка с противници, бленуващи за това от години. Но политическите амбиции на милиардера ексцентрик датират поне от . . . 1988 г.
Разбрахме го от предаването на телевизионната звезда Опра Уинфри. "Ако тръгна в тази посока, е твърде възможно да спечеля, защото на хората им е писнало да гледат как този и онзи разграбват САЩ", кротко изрича тогава светлокестенявият търговец с недвижими имоти, чиято усмивка толкова често краси първите страници на нюйоркските таблоиди. Авторът на бестселъра "Изкуството на сделката" е на 42. Всъщност той решава да не участва в тогавашните избори - но семето вече е посято, пише в цитиран от БТА свой анализ за AFP Иван Курон. Началото Идва 1999 г. - време за ребелот. Този път Доналд Тръмп прави нова стъпка. Напуска републиканците с намерението да грабне номинацията на малката Реформистка партия, избирайки курс между лявото и дясното, за да брани "хората на труда". След четири месеца обаче се отказва. Същевременно магнатът шлифова патриотичното говорене с протекционистки уклон, което ще му осигури успех 17 години по-късно. Милиардерът заклеймява страните, които "мамят" САЩ в международната търговия - Германия, Япония и . . . Франция, "един ужасен партньор". Прехвърляме се бързо към месец юни 2015 г. Надпреварата за Белия дом е в разгара си. Демократите Хилари Клинтън и Бърни Сандърс, както и 11 републиканци, сред които Джеб Буш, Марко Рубио и Тед Круз, вече се борят за номинациите на своите партии. Във фоайето на "Тръмп тауър" в Манхатън Доналд Тръмп обявява намерението си да участва в президентските избори и обещава "да върне величието на Америка". Месец преди това името му не се споменава в проучванията. Разбрали за кандидатурата му, коментатори и чуждестранни дипломати се подсмихват. През юли той за пръв път излиза начело в една анкета. Кандидатурата му - досущ като блокбъстър, предизвиква бурни спорове и дъжд от нападки, но Господин Тръмп никога не се извинява и не слиза от екраните на новинарските канали. Политическата класа е шокирана, когато на 7 декември 2015 г., малко след атентатите в Париж, той предлага да се затворят границите за мюсюлмани. Това изстрелва популярния вече "Доналд" още по-нагоре в допитванията с 25, после 30, после 35 на сто сред участниците с републикански нагласи. Първичните избори В навечерието на първичните избори, през февруари 2016 г., "твърдият" републикански електорат е убеден, че кандидатът популист - с други думи, противникът на системата и елитите, ще достигне този таван от 30-35 процента и ще остане там. А накрая някой ще обедини останалата част от партията и ще спечели двубоя с Доналд Тръмп. Партията обаче е обзета от гражданска война и сякаш понесена от вълната на протест срещу елитите, олицетворявана от Доналд Тръмп и Тед Круз - сенатор от "Чаеното парти". На 1 февруари 2016 г. тексасецът се класира първи на партийните събрания в щата Айова. За всеобщо учудване продължаващите първични избори се превръщат в рядко ожесточено състезание между тези две фигури, охулвани от своите противници в партията. Милиони пропиляват напразно поддръжниците на призива "Всеки друг, но не и Тръмп". През май нещата приключват с победа на милиардера.
Войнствено настроен, той приема номинацията през юли и отправя зов за съдействие под лозунга "Америка преди всичко!".
19:25 | 13.09.22 г.