Тази години ни шокира така, както никоя друга преди това. Загубихме вяра в предвидимия ход на историята. Спряхме да вярваме, че нашето бъдеще е в единението - независимо от проблемите, които има Европа в момента. Загубихме и вярата си, че светът ще продължи неудържимо да се развива по образците на либералната демокрация. Загубихме и увереността си, че нашите институции могат успешно да контролират политиците. Изправени сме пред руините на нашата представа за света, пише в коментара си за Deutsche Welle Барбара Везел. Всички се заблудиха - социолози, бюра за залагания и политически наблюдатели. Онази юнска нощ, когато британците решиха да напуснат ЕС, беше като земетресение. Пропагандата на евроскептиците пожъна успех. А хората повярваха на всички нелепости: че стотиците милиони от вноските в ЕС ще се влеят в образователната система, че Островът ще може да сключва търговски договори с цял свят и че Brexit ще доведе до икономически бум. За първи път една изцяло лъжлива кампания се оказа напълно успешна.
Междувременно обаче знаем, че излизането от ЕС ще бъде много сложно и ще донесе икономически вреди за всички. А сметката за това ще платят британците от икономически по-слабите региони на север, които гласуваха за Брекзит. Те гласуваха по този начин включително от политическа носталгия и заради копнежа по едно привидно прегледно минало. След референдума вече знаем, че това бяха по-възрастните и по-нискообразовани хора. Тези "губещи от глобализацията" се превърнаха в определен политически фактор. Европа обаче загуби своята увереност. Мирният проект, който определяше изминалите десетилетия, е поставен под въпрос след британския референдум. Готовността за компромиси между съседите отслабна, а солидарността се превърна в мръсна дума. И призракът на национализма от двете световни войни празнува своето възкресение. А от погледа навън ни втриса: европейците видяха, как президентът на Турция Реджеп Ердоган използва неуспешния опит за преврат, за да превърне родината си в диктатура. Чистките и масовите арести са инструментите за разширяване на неговата власт. А ЕС се е вкопчил отчаяно в споразумението за бежанците, опитвайки се да не прекъсва диалога с Анкара. Всъщност, отдавна няма място за никакъв диалог, след като някогашният реформатор Ердоган се превърна във владетел-автократ. Но също и самият ЕС си отглежда политически врагове: от няколко години Виктор Орбан необезпокоявано изпразва от съдържание унгарските демократични институции и настройва източноевропейците срещу Запада. Един Ярослав Качински в Полша успешно му подражава - стъпка по стъпка той орязва демократичните права, а Европа наблюдава случващото се безпомощно. Наскоро старият борец за свобода Лех Валенса настоя ЕС да изхвърли Полша от редиците си. Съюзът обаче не може да го стори, защото собствените му правила връзват ръцете на демократите в Европа.И после - Тръмп. Когато през ноември се случи немислимото и американците избраха за президент един бизнес магнат с непредвидим характер, съмнително минало и без никакъв политически опит, това беше още по-силен шок за Европа. Доверието в западния свят, в НАТО и в демокрацията в САЩ бяха разклатени. "Губещите от глобализацията" надигнаха глава, а заедно с тях и всевъзможни расисти, женомразци и десни екстремисти. На фона на тези заплахи Европа би трябвало да затегне редиците си. Изглежда обаче, че само малцина осъзнават сериозността на положението. Към тях без съмнение спада и Ангела Меркел. А Владимир Путин отстрани доволно потрива ръце. Европейските десни популисти флиртуват с него и не отказват парите му. Разбират ли избирателите в Австрия какво прави австрийската "Партията на свободата" в Москва? Или може би искат да се събудят някой ден като провинция на една нова великоруска империя? По същия начин десните популисти във Франция и Нидерландия търсят близостта на Путин. И той използва всички инструменти, за да подкопава Европа - от кибератаки до пропагадни войни. Защитният пласт на цивилизацията е тънък, а популистите - от Найджъл Фараж до "Алтернатива за Германия" - използват движението през границите като политическо средство. Британецът постоянно търси някое табу, което да наруши. В Германия пък Маркус Претцел от популистката "Алтернатива за Германия" използва берлинския атентат, за да атакува канцлераМеркел. Мотото на популистите гласи: Фактите не са важни, край на всякакво благоприличие. Един Йозеф Гьобелс би се гордял с такива ученици. Какво оттук насетне? Все пак имаме още един шанс. В Австрия стана ясно, че либералните избиратели са мобилизирани. Те осуетиха настъплението на кандидата на дясната партия Хофер. Опозицията в Полша също се бори с пълни сили срещу демонтажа да демокрацията. И всеки, който не иска сценариите от 2016 година да определят и бъдещето му, трябва да покаже личен ангажимент в защита на либералната демокрация. А това означава да покажем на всички подобни на Фараж и Претцел по света докъде се простират границите им, коментира още Везел.
22:12 | 10.09.22 г.