Глобализацията може да е смъртоносна

Ако има нещо, което сериозно заплашва икономиката след избора на Доналд Тръмп президент на САЩ, то това са търговските конфликти, които новият американски държавен глава с много тътен и провокации разпалва срещу китайците и други народи. Риск от ескалация. Груба небрежност. Почти толкова налудничаво е на виковете на Тръмп да се противопоставят основните предимства на свободната търговия, както обикновено прави германският канцлер, пише в коментар за списание Der Spiegel Томас Фрике. Или с фразата от ортодоксалната икономика, според която глобализацията в крайна сметка се счита за положителен ефект. Няма спор. Може би цяло едно поколение учени и политици драстично подценява факта, че финият баланс на тези, които печелят от глобализацията, се компенсира от сериозен брой хора, които страдат. И за които всичко това има драматични последици. Поглед към тези изводи дава наскоро публикувано проучване на двама американски икономисти. Те изучават ефекта от търговията с Китай, която бе либерлизирана в края на 2000 г., върху някои хора в най-засегнатите райони в САЩ. С решението изведнъж за китайските компании стана много лесно да навлизат на пазара в САЩ и да изместват местните доставчици. Джъстин Пиърс и Питър Шот сравняват как се развиват безработицата и честота на смъртните случаи в регионите, които са особено засегнати от новите търговски правила. С шокиращ резултат: където новата конкуренция се увеличава особено силно, броят на работните места се срива, а през следващите години се наблюдават значително повече самоубийства и смъртни случаи, свързани с наркотици; често се увеличава и броят на загиналите от алкохолизъм. 

Сривът е еднозначен, пишат двамата икономисти от Федералния резерв и Училището по мениджмънт в Йейл: По време на деветдесетте години процентът на самоубийствата е в застой. Значително зачестяват обаче около 2000 г. – когато бариерите за вноса падат. По това време се ускорява ръстът на смъртните случаи вследствие на употребата на наркотици. Където равнището на безработица се увеличава с 2,6 процентни пункта, процентът на самоубийствата скача с почти една трета. Не е съвпадение, а е причинно-следствената връзка, считат експертите, правейки проверки в различни периоди. Разбира се, не всеки, който е загубил работата си, (или е застрашен от това) предприема самоубийство. Диагнозата на двамата експерти обаче показва какви психологически последици има сривът през 2000 г. върху хората от често цитираната промишлена зона Rust Belt – тоест в онези Съединени щати,  които либералните икономисти винаги са хвалили като прекомерно гъвкави, защото хората там бързо се придвижват към други щати, следвайки миграцията на работните места. И това не е всичко. Според оценката на Пиърс и Шот констатацията за повишените нива на смъртност важи преди всичко за белите мъже. Тези група служители, които са заети доста над средното ниво в тези отрасли. И които се числят към хората, за които се говори толкова често, защото много от тях са гласували за Тръмп, а с това и за напъните му срещу китайците. Най-често използваният довод, че потребителите имат достъп до евтини китайски продукти заради глобализацията, е донякъде циничен. Сметката може би излиза чисто икономически, но в социален аспект е сбъркана. Особено след като по-абстрактните ползи са по-неуловими, отколкото например недостатъка от загубата на работа. Особено в страна като САЩ, където вносът се увеличи много по-бързо от износа, а търговският дефицит с Китай от 2000 г. насам се увеличава повече от пет пъти. Според известния професор от Харвард Дани Родрик икономистите твърде дълго са разпространявали мита, че търговията винаги е добре дошла, и донякъде са маскирали драматичните странични ефекти. Американската икономика например едва се е възползвала от допълнителното търговско облекчение от деветдесетте години насам, но за това пък е усетила сериозната вносна конкуренция. Фактът, че повечето икономисти все още прославят глобализацията, им е струвало тяхната достоверност, смята Родрик. Според него е по-честно да се признае, че увеличаването на свободната търговия допринася силно за неравенството в страната. Късно ли е за това прозрение? Междувременно идват ефектите от това, че през последните десетилетия всеки лобист или професор в който и да е университет използваше глобализацията като панацея, за да оказва натиск върху хората – за да се отказват от увеличение на заплатите, фиксирани работни часове или защита от съкращение. Само им се напомня, че иначе ще дойдат китайците, които ще правят всичко много по-лесно и по-евтино. Сега обаче популистът  Доналд Тръмп канализира този гняв и заплашва да нанесе повече вреда, отколкото действително да помогне. С всички рискове, които крие тази политика - срив на световната икономика, подобно на този от тридесетте години, като в крайна сметка се започне спирала на наказателни мита и отмъщения. В случая няма да помогне нито една молитва за свободна търговия. По-добре би било в бъдеще последиците от търговските споразумения да се анализират и предвиждат по-добре, или предполагаемата свобода да се подлага на съмнение. Не става дума за това държавите да си осигуряват конкурентно предимство чрез нарушаване на правата за защита на труда. И не става дума за безотговорното проповядване на догмата за свободна търговия, ако може да се предвиди, че заради отварянето на границите цели региони и отрасли ще изпаднат в дълбока криза. Поне не, ако не се погрижим предварително за това последствията да се стопират и да се създадат нови работни места. Това, което е нужно сега, вероятно е радикално нов вид на контролирана глобализация – а не просто заплахи а ла Тръмп или слепи хвалебствия за свободната търговия, заключава Фрике.