Двустранните и регионални споразумения за свободна търговия са инструментът, чрез който през последното десетилетие, след изпадането в безизходица на преговорите в Световната търговска организация, правителствата се опитват да договорят по-либерални търговски условия. За този процес изминалата година бе решаваща, но трудно може да се нарече успешна, се казва в анализ на Елена Савова от БТА.
Правителствата по света се насочиха към споразуменията за свободна търговия, след като противоречията между развити и развиващи се страни доведоха до задънена улица преговорите от "Кръга Доха", чрез които Световната търговска организация (СТО) се опита да договори многостранна реформа на световната търговия.
Сега обаче и този подход е изправен пред силни насрещни ветрове. Основните страни на потребление и производство от близо десетилетие работят по двустранни и регионални сделки, които общо биха създали глобален пояс от смекчени търговски правила в полза на засиления обмен на стоки, услуги и инвестиции.
ЕС и САЩ се опитват да договорят Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП - TTIP), което би станало най-мащабното в историята споразумение за свободна търговия, обхващайки 46% от световния брутен вътрешен продукт и над 800 милиона души.
ЕС и Канада успяха да постигнат Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA).
САЩ, Канада и бързо набиращите сила икономики от Тихоокеанския регион се обвързаха с Транстихоокеанското партньорство (ТТП), а Китай чертае собствени договори, включително "алтернативата" на ТТП - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership - RCEP- РВИП).
Надпревара с времето
Повечето от тези споразумения се приближиха или навлязоха в заключителната си фаза през последната година, обещавайки растеж, инвестиции, работни места. Около преговорите обаче витаеше атмосфера на неотложност - да бъдат приключени преди края на годината, докато от двете страни на Атлантика на власт все още са благосклонни правителства.
При едно от последните посещения на американския президент Барак Обама в Европа той и верният му европейски съюзник - германският канцлер Ангела Меркел, направиха всичко възможно, за да пледират в полза на ТТИП, въпреки многохилядните протести, с които бяха посрещнати. Напразно. Вече едва 17% от германците подкрепят споразумението спрямо 55% при започването на преговорите, а сред американците подкрепата е още по-ниска – 15%, въпреки като цяло положителното отношение към свободната търговия.
За четвърт век един милиард души са били изтръгнати от хватката на бедността благодарение на отварянето на икономическите граници, съобщи неотдавна президентът на Световната банка Джим Йон Ким. В много общества обаче цари усещане, че либерализацията може би отива твърде далеч, а в името на неясни глобални понятия се засягат конкретни национални интереси.
Всички се страхуват, че премахването на митата ще наводни пазарите им с евтин внос, нанасяйки удар върху местните производители, а уеднаквяването на стандартите ще занижи качеството и защитата на потребителите. Кризата, в която се оказа реформата на международната търговия, може да се разглежда и като част от общата криза на доверието към управляващите елити и надигането на националистическия популизъм, чието икономическо лице е протекционизмът. А потайността, в която са обвити преговорите, също не допринася за доверието към тях в ерата "след Сноудън".
Прецедентът "Валония"
Сред всички сделката ЕС-Канада изглеждаше най-безпроблемна и в края на октомври трябваше да бъде тържествено подписана. Това споразумение бе разглеждано като своеобразен тест преди "мега-проекта" ТТИП, а ЕС се надяваше да покаже, че дори след сътресението на Брекзита е единна и дееспособна сила.
Белгийската френскоезична област Валония обаче в последния момент разтърси дипломатическата сцена с твърдо "не", противопоставяйки се на клаузи, които според нея застрашават интересите на гражданите й. Валонският отказ означаваше, че Белгия не може да даде одобрението си за сделката, което от своя страна провали възможността ЕС да подпише договора.
След близо седмица гневни дипломатически изявления, преговори, обещания и ултиматуми валонците постигнаха компромис може би с по-голямо символично, отколкото практическо значение - само преди броени дни Европейската комисия, Канада и представители на правителства от цял свят започнаха работа по създаване на многостранен инвестиционен съд, който да разглежда спорове между компании инвеститори и държави.
Точно тези клаузи бяха сред основните опасения на Валония, а такива са включени и в ТТИП. Основният проблем е, че демократично избрани правителства ще могат да бъдат съдени от корпорациите, ако с някое свое решение засегнат инвестиционните им интереси. Независимостта на решаващия орган е под въпрос, а подобен процес може да доведе до обезщетения за милиарди, които данъкоплатците на съответната държава да се наложи да плащат на компаниите. Валония обаче си спечели правото да се обърне към Европейския съд с искане той да определи дали тази система е съвместима с правото на ЕС.
Международната общност не за първи път трябва да променя плановете си под обществен натиск - през 2012 г. Европа отхвърли Търговското споразумение за борба с фалшификациите АКТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - АСТА) заради гражданското недоволство. Случаят с Валония обаче показа реалните възможности на обществената съпротива в един малък регион да си проправи път през структурите на изборната демокрация и да измени споразумение на трансконтинентално равнище.
Шокът бе още по-силен, тъй като ударът дойде от една от страните основателки на ЕС, който по същността си е именно зона за свободна търговия.
Факторът "Тръмп"
Докато Европа се лута сред безбройните си процедури и се страхува от изборната вълна, задаваща се през 2017 г., в САЩ избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ не обещава нищо добро за либерализацията и глобализацията.
САЩ наистина са загубили стотици хиляди работни места, но това не се дължи непременно на прехвърляне на производителите в страни с по-евтин труд.
Трябва да се отчете също, че американските компании се насочват към високотехнологични и по-ефективни производства, отбелязват експерти. Засега, докато Тръмп реално не е поел властта, той все още е фактор с висока степен на неопределеност, но разпалената му предизборна кампания не оставя съмнение за насоката, която новата администрация ще следва.
Той яростно обвинява Мексико за загубата на работни места, Китай за несправедливи търговски практики и валутни манипулации, заплаши да наказва компаниите, които изнасят производствата си в чужбина. След победата си пък се зарече, че едно от първите неща, които ще направи като президент, ще бъде да изтегли САЩ от ТТП, което те подписаха едва през февруари.
Тръмп посочи обвинително и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA - НАФТА) с Канада и Мексико, което е в сила вече над 20 години.
Голямата неизвестна
След като преговарящите по ТТИП не успяха да съгласуват позициите си до края на годината, споразумението засега изглежда навлиза в период на хибернация. Водещите европейски играчи са в дълбока несигурност. Те трябва внимателно да разработят излизането на Великобритания от ЕС, което силно ще промени европейския пазар.
Германия на правителствено равнище е убеден застъпник на ТТИП, но и има едно от най-силните обществени движения срещу споразумението. Изправена пред засилващите се позиции на националистическите партии по въпроса за миграцията, в борбата си за четвърти мандат Меркел може и да се опита да привлече противниците на споразумението. В крайна сметка, тя е политик, който вече неведнъж е показвал гъвкавост на убежденията.
Франция също има подобни дилеми, съчетани с кризата във френското селско стопанство, което губи позиции дори от европейските си конкуренти. Всъщност, Париж вече поиска преговорите да бъдат прекратени и заплаши да блокира сделката.
21:47 | 05.09.22 г.