Си Дзинпин, Давос и новият световен ред

Другия месец Си Дзинпин ще замине за Световния икономически форум в Давос. Може би пътуването му е сигнал само за това, че китайският президент се е поддал на суетата, която кара глобалните елити да парадират с мъдростта си над чаша шампанско в малкия швейцарски ски курорт, коментира редакторът на Financial Times Филип Стивънс.

И все пак присъствието му на срещата следващия месец казва нещо и за света. Новоизбраният президент Доналд Тръмп иска САЩ да се откажат от някои глобални отговорности. Китай може да сграбчи тази възможност, за да заеме място в центъра на сцената.

Популизмът, който изнерви Запада през 2016 г., не може да се сравнява с революционните вълни, обхванали Европа през 1848 г. Макар че те приключват с известно разочарование за революционерите, тазгодишната „пролет на народите“ удари устоите на стария режим. Днешните бунтовници грабнаха властта чрез изборната урна.

В същото време поколението след края на Студената война, убедено да вярва, че редът и предсказуемостта са част от характерното състояние, беше разтърсено и то лошо. Силата вече не е там, където смятахме, че е. На фона на разпространяващия се популизъм, който даде на Тръмп победа, а на Великобритания - Brexit, можем да видим как вече се оформя различен пейзаж.

Новоизбраният президент на САЩ продължава да изумява всички. Всяко негово придвижване към по-умерена позиция по местните или международните дела се допълва от разгневени туитове късно вечер. Колкото повече време минава, толкова по-малка изглежда вероятността да планира прозаично управление, коментира Стивънс.

На фона на резките промени и атаките в Twitter има една-две константи. Милиардерите ще плащат по-малко данъци, а външната политика ще бъде безсрамно националистическа. Тръмп принадлежи към клуба на американците, които смятат, че глобалните правила и установените алианси отнемат, а не допълват силата на САЩ. Многостранното сътрудничество е за слабаци. Геополитиката не е по-различна от бизнеса. Тръмп иска да прави сделки.

Той, разбира се, с право смята, че САЩ може да направи нещо повече от това да запази позицията си в свят, в който силата заменя правилата като валутата на международните отношения. САЩ все още е единствената суперсила - отправна точка за външната политика на всички останали. От друга страна е малко вероятно отстраняването на съюзници и сключването на сделки с хора като руския президент Владимир Путин да наложи още повече стратегическите интереси на САЩ.

Именно тук лежи възможността за Си Дзинпин в Давос, пише Стивънс. Недоверието на Китай към реда след Студената война датира много по-рано, отколкото стъпването на Тръмп на политическата сцена. Американският президент обаче е този, който сега сваля завесата на Pax Americana. В противоречие с приемането на политики по търговията и сигурността тип „Америка на първо място“ от Тръмп, призивът на Пекин за „нов модел на международните отношения“ вече не изглежда като опит за преобръщане на западния либерален ред, пише Стивънс.

Точно обратното, Китай може да представи себе си като пазител на глобалното управление и на отворената система за търговия. Си Дзинпин защитава споразумението от Париж за климатичните промени, защитава ядрената сделка на международната общност с Иран, разширява търговската си либерализация в Азия и - изненада, внезапно лошото момче в играта е станало доброто.

Що се отнася до военните маневри на Китай в Южнокитайско море, новоизбраният президент е този, който сега заплашва да преобърне продължилото десетилетия разбирателство между Китай и САЩ, което поддържа мира в Тайванския пролив.

Първата стъпка към разбирането на разпадането на глобалния ред е фактът, че новият политически пейзаж няма да бъде очертан с прави линии. Има една подреденост на мултилатерализма, която изчезва, когато споделените правила се заменят с взаимодействието на конкурентни сили. Може би Тръмп си представя съвместен контрол на великите сили, състоящ се от САЩ, Китай и Русия. Бедата е, че техните интереси си противоречат по-често отколкото съвпадат. Постигането на сделка с Путин за Сирия ще означава САЩ да дадат победата на Иран. Отказът от Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия ще насърчи регионалните съюзници на Америка да се интегрират икономически с Китай.

Не, новият ред ще бъде наситен с назъбени ръбове, регионални пактове и припокриващи се, понякога противоречащи си, алианси. Индия също ще поиска своето място на масата. Както и Европа.

Тръмп не е имал много време за съюзниците си от НАТО. Най-лесно би било да предположим, че през 2017 г. Европа ще продължи да бъде заливана от местни проблеми. Растежът не е достатъчно бърз, за да се потуши гнева на изоставените от глобализацията, миграцията предоставя амуниции на популистите, а Brexit ще изстиска политическата енергия. Марин льо Пен, лидер на френската ксенофобска партия Национален фронт, се надява да се възползва от инерцията, предоставена от Тръмп и поддръжниците на Brexit, при кандидатурата си за президент.

Ако льо Пен спечели изборите, играта наистина може би приключва. Има обаче друг, макар и все още не много вероятен сценарий, при който започва съживяване на Европа, икономическото възстановяване се ускорява, а миграцията се стабилизира. Нещо повече, победа на републиканския кандидат Франсоа Фийон във Франция и четвърти мандат за Ангела Меркел в Германия ще възстанови френско-германския двигател на европейското сътрудничество.

Във всеки случай няма как новият модел на света да е подреден, завършва Стивънс. Има обаче възможности за Китай. Класическата геополитическа теория сочи, че при сблъсък между установени и зараждащи се сили възниква дестабилизираща енергия. Когато този път световните елити се съберат в Давос, за да се похвалят отново един друг, ще бъде доста иронично именно Си Дзинпин да бъде гласът на стабилността.