Изявленията на министрите на финансите от еврозоната в тази студена понеделнишка сутрин изглеждат като мантра. Като самозастраховка, че ситуацията е под контрол, че тенденциите могат да бъдат променяни и те не са толкова беззащитни.
При пристигането си в Брюксел министрите на финансите от еврозоната побързаха да уверят, че правителствената криза в Рим, въпреки опасенията за италианския банков сектор, е в края на краищата изцяло местен, вътрешен проблем.
При това изглежда, че Европейският съюз изпуска нещата от ръцете си. Вече четири пъти през тази година политиците в Европа се събуждат с чувството, че в навечерието на новия ден се е случило нещо наистина невероятно, пише в свой анализ германският Die Welt.
През април холандците блокираха споразумението за асоцииране с Украйна. През юни британците гласуваха за излизане от Европейския съюз, а през ноември американците си избраха Доналд Тръмп за президент.
Е, сега и италианците гласуваха срещу конституционната реформа, а с това – срещу кабинета на младия социалдемократ Матео Ренци, който искаше най-сетне да реформира дефектната италианска политическа система.
Вярно е, че в момента финансовата система в Европа е по-малко уязвима на кризи. Европа работи през последните години - с участието на Шойбле, Московиси и Дейселблум, над по-голямата устойчивост. Налице са и много по-строги критерии за стабилност на банките.
И ако сега въпреки това континентът се залута от една към следващата, то причината ще е липсата на рецепта за справяне с дълбокия проблем на популизма. Никой не знае как да отговори на нарастващото недоверие към политическата класа.
Брюксел вече се опита да се противопостави с бюджетнополитическа мекота. Брюксел и Рим през последните години изпаднаха в горчив спор за това дали правилата на Пакта за стабилност на еврозоната действително се прилагат. Брюксел винаги отстъпваше и днес трябва да се запита от гледна точка на ястребовата парична политика дали си струва да се рискува доверието към паричната система.
Други казват, че фискалната политика не е достатъчно разхлабена. Особен натиск оказват европейските социалисти. Още през нощта германските социалисти изпратиха в Европейския парламент съобщение, в което те говорят за „последното събуждане". Европа има нужда „най-накрая да отговори на най-наболелите социални проблеми" поиска евродепутатът Удо Булман.
Няколко часа по-късно, когато изглежда, че недоволството му се е увеличило в съзвучие със смелостта му, и Булман си послужи с по-остри думи и порица „Догмата на Шойбле за финансова строгост". „Страхувам се, че в някакъв момент няма да смогнем да контролираме поредните политически пожари", пише той.
По този въпрос обаче не се вижда особено раздвижване. В понеделник финансовите министри от еврозоната отхвърлиха документ на Европейската комисия, в който Германия и Холандия се призовават да увеличат инвестициите. Още в навечерието на срещата Шойбле обяви силната си опозиция.
Освен това Италия бе призована да представи нови бюджетни планове, които съответстват на спецификациите за стабилност в еврозоната. Кога обаче трябва да се получат те, не е ясно на фона на правителствената криза на Апенините.
Но паричнополитическата мекота не остава единственият инструмент, с който Европа експериментира в борбата срещу популистите. Има опити и с твърдост. И тази твърда линия в момента усеща британският премиер Тереза Мей.
В столиците на ЕС в момента се чувства твърд отказ – вероятно с изключение на Варшава, за преговори с Лондон за бъдещия статут, докато правителството официално не уведоми за напускането на ЕС.
Брюксел иска да покаже на всички в Европа, че който гласува за излизане от ЕС, ще си го получи, но не и с политически отстъпки.
Посланието сега се насочва предимно към Марин Льо Пен, ръководителката на дясноекстремисткия „Национален Фронт“ във Франция. В края на април тя иска да щурмува позицията на президент. Засега е почти сигурно, че ще стигне поне до балотаж.
Един възможно изборен успех на Льо Пен може да вкара Европа в криза, за която тя не е готова. В момента зад кулисите се говори, че през март, с отбелязването на 60-ата годишнина на Договора от Рим, Старият континент може да приеме един вид манифест, който би могъл да очертае посоката на бъдещето развитие.
Въпросът е обаче кой ще ръководи работата над нето. Италия е заплашена от нови избори. Френският президент Франсоа Оланд вече опакова багажа си от Елисейския дворец. Доналд Туск, президент на Европейския съвет, се готви за избори през пролетта. А германският канцлер Ангела Меркел, която също е изправена пред избори догодина, не може да води Европа напълно сама.
И така – кой може да изведе Европа от кризата. И има ли въобще такъв път? Това са отворени въпроси. Но европейските финансови министри едва ли могат да намерят отговорите им.