Как може да има толкова големи различия между тях?
Европейският парламент призовава с всичката си твърдост за прекратяване на преговорите за присъединяване с Турция; а турският президент призовава ЕС най-накрая да признае борбата на Турция срещу нейните терористични заплахи. ЕС смята, че Турция е поела по пътя към диктатурата, а турското правителство обвинява съюза, че носи наочници и го призовава „най-накрая да се захване с трудните въпроси", както бе цитиран самият вицепремиер Нуман Куртулмуш във вторник.
Трудните въпроси според Анкара са борбата срещу Ислямска държава, движението на Гюлен и ПКК.
Даже не може да се стигне до обсъждане на прилики. Никой не слуша другия и затова вина носят и двете страни. С необвързващото решение да прекрати преговорите за присъединяване с Турция Европейският парламент вкара два гола: един в турската врата и един автогол. Ако ЕС и Турция имаха връзка, то сега бе моментът да ги изпратим бързо на брачен терапевт. А първото, което той би ги попитал, щеше да бъде – как допуснахте да се стигне до тук?
Началото на края започна през нощта на 16-ти юли тази година. Веднага след опита за преврат в Европа мнозина спекулираха, че пучът може да освободи страната от игото на Ердоган - или обратното, опитът за преврат може да е бил ръководен от Анкара, за да може да се обяви извънредно положение. Редица политици, много граждани и журналисти в страната предупредиха, че са извършвани нарушения на човешки права и то докато близките и роднините все още са заети да погребват мъртвите при опита за преврат.
Да си припомним само – танкове нападнаха цели групи от хора, изтребители разрушиха части от сградата на парламента и на правителственото седалище, 270 са жертвите. Не е никак чудно, че много турци разбират суровите обвинения от Европа като обида.
Но по-тъжното е, че Европа имаше право с предупрежденията си. Фактът, че турските власти сега продължават да се разправят с все сила с опозицията, се счита от мнозина за потвърждение на пророкуването, и като оправдание за това да не им се налага да споделят скръбта на много турци.
Така самият ЕС се вкара в това положение, в което не може да направи нищо повече от това да осъди действията и да прокара червени линии, които всъщност вече отдавна са прекрачени. Анкара от своя страна със своето късогледо отношение си самоотне шанса да обясни точно на партньорите си от Запад с какво точно си има работа.
Фактите говорят сами за себе си. Почти всеки ден в страната има смъртоносни атаки – на групировки като ИДИЛ и ПКК. Превратът постави политиците в състояние на истински шок, което се доказва от иначе безумни действия, като амнистията за насилници, защото властите не са в състояние да се справят с конституционната обработка на казусите.
Единственото решение се вижда в прочистване, чиито жертви стават и хора, които иначе никога не биха били заподозрени в извършване на престъпления или в подкрепа на тероризма.
Затова не е никак изненадващо, че Европейският парламент категорично се изказа срещу по-нататъшните преговори за присъединяване, докато ЕК и Фредерика Могерини не искат да скъсат нишката и предупреждават за последиците от замразяването на преговорите.
Функционерите на ЕС продължават да виждат ползите от обвързване с партньора Турция, докато народните представители изразяват публично недоверие.
Това обществено недоверие е оправдавано отдавна. Предимствата обаче се пренебрегват. Особено Турция може да помогне на Европа за устойчивото ограничаване на притока от бежанци, а с това и за спиране на възхода на радикалните партии на континента Европа. Същото се отнася и за (въпреки някои неуспехи в миналото) - за заплахата „ИДИЛ“. И накрая, но не на последно място, двата региона ще се възползват икономически един от друг.
Но сега фронтовете са втвърдени, реториката от Анкара и Брюксел вече е много остра. Сега двете страни дори не се чуват - Европейският парламент не иска да има нищо общо с Турция. А на Ердоган не му пука за ЕС.
Един брачен терапевт би имал доста работа и вместо почивка един от друг би предписал на двойката по-скоро повече консултации.
21:15 | 13.09.22 г.