Изненадващо за мнозина, включително и за голяма част от анализаторите на Wall Street, избирането на Доналд Тръмп за 45-ти президент на САЩ донесе ръстове на американската фондова борса. Повечето очаквания бяха, че ако 70-годишният милиардер спечели изборите, то намеренията му за ограничаване на миграцията и налагане на протекционистични мерки срещу китайския внос моментално биха се отразили негативно на пазара на акции.
Нищо подобно – основните индекси отчетоха повишения, като в седмицата на изборите затвориха с ръстове от повече от 2%. В същото време щатските държавни ценни книжа бяха подложени на разпродажби, като например доходността по 10-годишните американски облигации достигна 2,12%, или скок от 34 басизни точки – седмично изменение три пъти над стандартното отклонение за последните 6 години.
Източник: Графика на автора по данни на finance.yahoo.com
Ръстът на акциите и рязката преоценка на държавните ценни книжа означава, че пазарът очаква засилване на икономическия растеж и повишаване на инфлацията в САЩ. На какво обаче се дължи това очакване и как така един човек може да промени настроенията на Wall Street? Отговорът се крие в намеренията на Тръмп за стимулиране на икономиката чрез насърчаване на инфраструктурни инвестиции на стойност 1 трлн. долара за период от 10 години. Но за финансовия план на Тръмп малко по-късно.
Осем години на нулеви лихви и количествени улеснения не генерираха достатъчно търсене, което да ускори икономическия растеж и да доведе инфлацията до таргетираните от ФЕД нива от 2-2,5%. Слабото съвкупно търсене и несигурната икономическа среда подтиснаха частните инвестиции във фиксирни активи (т.нар. Fixed Capital Formation) и дори исторически ниските дългосрочни лихви не успяха да направят проектите за инвестиции в дългосрочни активи достатъчно атрактивни.
Следващите две графики показват, че в резултат на това делът на инвестициите във фиксирани активи в БВП-то на САЩ спадна от средно 6% за периода 1990-2007 г. до 3% от БВП след кризата през периода 2008 г. - 2016 г. Недостатъчното ниво на инвестиции във фиксирани активи от страна на частния сектор доведе до по-слабо темпо на икономически растеж в сравнение с годините преди кризата.