В началото на 2016 г. коментирахме, че има две събития, чиито изход може да изненада инвеститорите – Brexit, чийто резултат не можа да бъде предвиден със сигурност от нито един социолог или анализатор, и победата на Тръмп, който отново никой не виждаше като президент на САЩ, посочва в свой анализ инвестиционният посредник „София интернешънъл секюритиз“.
И двата политически акта имаха силен ефект върху пазара, като разлюляха индексите и изстреляха цените на активите убежища. Докато първото събитие оказа влияние върху пазара за два-три месеца, то тепърва ще виждаме последствията от второто, пише още в анализа на компанията.
През изминалата седмица инвеститорите отиграваха последните проучвания на нагласите на гласоподавателите в САЩ. Те залагаха, че при победа на Клинтън апетитът за риск ще се повиши и ще видим ръст в цените на акциите, спад при облигациите и златото и ръст на курса на долара.
Съответно при успех за Тръмп златото беше активът с най-голям потенциал за ръст и се очакваше още спад на желанието за поемане на риск, ръст при облигациите и спад на щатската валута. Пазарните нагласи се меняха при публикуването на всяко ново проучване.
Имаше доста коментари как след победата на кандидата на демократите ще бъдем свидетели на т.нар. новогодишно рали на капиталовите пазари. Прогнозите бяха за ръст до края на годината от порядъка на 5-10%. Нито дума за резервен план при успех на другия кандидат. Без план за минимизиране на загубите и без изход за бягство.
Ако използваме определението, наложено от фонд мениджъра проф. Насим Талеб, то „черен лебед“ би било най-точното определение на създалата се ситуация през първия следизборен ден. Това понятие често се използва от инвестиционната общност като метафора, описваща събитие, което се случва изненадващо и не е било предвидено от анализаторите – например крахът на американския жилищен пазар през 2008 г. или японското земетресение от 2011 г.
Когато нещо неочаквано се случи, реакцията почти винаги е емоционална, като такава беше и в края на тази изборна нощ. Обикновено след емоцията идват отрезвяването и разсъжденията за реалните последствия на политиката на Тръмп върху пазарите и икономиката.
Един от основните стълбове на икономическата програма на новия президент е силното намаляване на корпоративните и персонални данъци. В резултат на тази данъчна политика в следващите 10 години в американската хазна ще влязат 9,5 трлн. щатски долара по-малко. Той предлага нулева ставка за доходи до 29 хил. долара, а при годишен доход от над 154 хил. долара ставката ще бъде 33%. Предвиждат се също така намаляване на корпоративния данък от 35% на 15% и опростяване на данъчната система.
Другата основа на икономическата му политика е протекционизмът, като намерението му е да наложи 35% мито на всички мексикански стоки, а тези от Китай да обложи с 45%. Новият президент смята да удвои инвестициите в инфраструктура, да подобри позицията на военните, да намали таксите и премахне регулациите.
Това, на което можем да стъпим от предизборната му програма, са данъчната му политика и желанието за намаление на регулациите, като част от традиционните републикански виждания. По време на предизборната си кампания Тръмп нееднократно критикуваше капиталовите пазари, сравнявайки ги с балон, обвиняваше ги, че са грешка на политиката на Фед и Обама. Последното му изказване дори беше, че човек трябва да е луд, за да инвестира в акции към момента.