Как годишнината от падането на Берлинската стена падна в капана на иронията

Отбелязването на 27-ата годишнина от падането на Берлинската стена беше засенчено от новината, че Доналд Тръмп печели президентските избори в САЩ. На коментаторите не им отне много време да забележат иронията в двете събития предвид разделението, което новият американски президент внесе в обществото не само заради желанието му да вдигне стена по границата на САЩ и Мексико, че и да накара мексиканците да си я платят, пише Washington Post.

Плановете за издигане на стени не се ограничават обаче само до САЩ. Те са все по-актуални и за Европа – и в буквалния, и в преносния смисъл. Унгария и други държави от Централна и Югоизточна Европа вдигат стени, за да ограничат нелегалните мигрантски потоци. Много държави възстановиха граничния контрол заради бежанската криза.

В продължение на почти три десетилетия Берлинската стена разделяше Изтока от Запада, приятели и семейства. Снимките от 9 ноември 1989 г., които показват как хиляди хора преминават и разрушават стената, се считат за едни от най-емблематичните за нашето време.

От изграждането ѝ в началото на 60-те години до разрушаването ѝ Берлинската стена всъщност играеше много по-сериозна роля от това физически да разделя Изтока от Запада. До ден днешен тя символизира дълбоко вкоренената омраза и непреодолимото разделение между хората, посочва АП. Тя не беше просто физическа бариера, а инструмент на сплашване на хората и държането им в подчинение. Затова и разрушението ѝ се превърна в акт носител на надежда, но и предупреждение за бъдещите поколения. Предупреждение, което е съмнително дали е разбрано.

Официалното разрушаване на Берлинската стена започна на 13 юни 1990 г. и приключи през 1992 г. И до ден днешен е запазен фрагмент от нея като паметник на непримиримостта и надеждата. Повече от 200 германци от източните региони на страната са убити при опитите им да я преминат и да отидат в Западен Берлин.

Не закъсняха и ироничните коментари в социалните мрежи. Много хора написаха, че ако сме знаели, че Тръмп ще стане президент на САЩ, е можело да му се запазят тухли от Берлинската стена. Други отбелязват, че техни близки са посветили животите си, за да сринат Берлинската стена, а на тази годишнина САЩ избират за президент човек, който строи стени. Трети пък казват, че на 9 ноември 1989 г. хората са били обзети от надежда, а на 9 ноември 2016 г. - от омраза.

Много въпроси за стените изникват на днешната годишнина. Дали Тръмп е сериозен в намеренията си да въведе драконовски проверки за пътуващите в САЩ германци и французи? Дали положението на живеещите в САЩ мюсюлмани и испаноговорящи наистина ще се влоши? Какво ще бъде въздействието от евентуално подобряване на взаимоотношенията между САЩ и Русия за Близкия изток и Сирия в частност?

Резултатите от допитване до общественото мнение от юли показват, че само 6,3% от германците подкрепят Доналд Тръмп. Подобна е и подкрепата му на ниво Европа. Поне засега няма много знаци, че Тръмп и Европа ще се сближат повече, отколкото предполагат социологическите проучвания. Въпросът е колко висока ще бъде стената помежду им.

Според анализатори в момента Ангела Меркел е лидерът на свободния свят. Това затвърждава образа на Тръмп така, както той се разбира в Европа – на авторитарен популист.

Резултатите от американските избори разделиха САЩ. Европа също се опасява от разделение заради фактора Тръмп. Приятелското му отношение към руския президент Владимир Путин обърква европейските лидери, които са обезпокоени от военните апетити на Москва и движенията по източните граници на блока и в Сирия. Така почти три десетилетия след падането на Берлинската стена враждебността, напрежението и противопоставянето между Изтока и Запада отново се засилват.

Поне досега военната подкрепа на САЩ за Западна Европа не срещаше някакви особени предизвикателства и е част от стратегията за отбрана на европейските държави, повечето от които са и членове на НАТО. Дали обаче тази подкрепа ще се запази по време на президентството на Тръмп?

В Европа освен това битуват опасения, че Доналд Тръмп може да подклади нови идеологически разделения и да засили противопоставянето между либералните правителства и популистите. Така Европа пак ще свърши разделена, макар и по доста по-различен начин.

През следващата година предстоят важни избори в няколко европейски държави, които ще покажат колко дълбоко е това разделение и какъв е потенциалът му да стигне по-далеч.