Ще участва ли Лондон в търговските споразумения на ЕС с други страни след Brexit

Изграждането на британската търговия извън Европейския съюз (ЕС) е приоритет за правителството на Тереза Мей, затова съществуващите сделки може да бъдат полезна отправна точка в преговорите. Може ли обаче Великобритания да продължи със съществуващите търговски споразумения на ЕС с други страни, съгласно т. нар. придобити права – фраза, която позволява на стари правила да продължат да действат на фона на нови споразумения?

Краткият отговор е, че е възможно това да се случи, пише кореспондентът на ВВС Андрю Уолкър. Истината обаче е, че не знаем това със сигурност. Намираме се в непознати води и това може да доведе до потенциални усложнения. Подобна стъпка обаче все пак може да се очаква, особено като временен, преходен път към по-трайно решение.

Има обаче и по-дълъг отговор. ЕС има 34 двустранни и регионални търговски споразумения, които покриват общо 60 партньора. Основната идея на тези споразумения е, че те улесняват европейските бизнеси при продажбата на стоките им на друга страна (и обратното).

Стоките, които се покриват в тези споразумения, са различни, но за много износители те означават нулеви мита върху продуктите. Има някои важни търговски партньори, с които има подобни споразумения, като Южна Корея, Южна Африка и Мексико, както и доста сложен пакет от споразумения с Швейцария. Не всички страни обаче са глобални икономически сили, например Андора и Сан Марино.

Тези съществуващи сделки изглежда могат да представляват полезна отправна точка. Дали ще бъдат или не зависи, на първо място, от другите страни.

Ако те смятат, че си заслужава споразуменията да бъдат продължени съгласно съществуващите условия, то сделките преминават през първото препятствие.

Обединеното кралство е една от най-големите икономики в Европа. Затова и за много страни очевидно това ще бъде сериозен стимул. Може да има някои усложнения обаче, особено ако Великобритания се окаже извън Митническия съюз на ЕС.

В рамките на ЕС дадени компоненти могат да бъдат направени във Франция или Испания, след това обработени в Германия, а финалният продукт да бъде довършен във Великобритания и тя няма да плаща мито при износ. Но с отделно споразумение за Великобритания след Brexit този процес няма да се случи по-същия начин. Разбира се, може да му се намери решение, но най-малкото това ще изисква дълги преговори.

В обратната посока, ако в момента нещо от Мексико, например, бъде доставено във Великобритания и мине през митниците там, след това то може да достигне която и да е друга страна в ЕС без допълнителни такси. Това обаче вече няма да е вярно, ако Обединеното кралство напусне Митническия съюз на ЕС. Това означава, че две отделни сделки – една с ЕС и една с Обединеното кралство, вероятно ще звучат по-малко привлекателни за Мексико отколкото само една.

Налице е и въпросът и за това как ще реагират останалите страни членки в Световната търговска организация (СТО).

Ако Великобритания и някои страни просто договорят достъп до безмитния пазар без формално ново търговско споразумение, останалите страни членки на СТО може да поискат същото.

Причината е, че съгласно правилата на СТО страните не би трябвало да дискриминират търговските си партньори.

Има изключения обаче, включително официални двустранни и регионални търговски споразумения, които са обявени пред организацията.

Ако все пак тези споразумения се запазят, докато се договорят други официални и Великобритания не раздразни излишно партньорите си от СТО по други въпроси, Обединеното кралство „вероятно ще мине с номера“, казва професор Алън Уинтърс, от UK Trade Policy Observatory към университета Съсекс.

Правните споразумения са подписани от Великобритания, както и от ЕС и другите страните членки. Но Пит Ийкхаут, професор по право от University College London, смята, че не можем да приемем, че тези споразумения ще важат автоматично за Великобритания след Brexit.

Заключението? „Придобитите права“ може и да свършат работа, но това със сигурност няма да стане автоматично.