Противниците на глобализацията дълго време бяха в сравнително удобна позиция. Можеха да говорят за крайностите на международната конкуренция. Можеха да се възмущават от дъмпинга при възнагражденията, данъците или валутите и да отхвърлят международни търговски сделки като Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA) или американско-азиатското Транстихоокеанско партньорство (ТТП). Въпреки това глобализацията си продължаваше.
Международният обмен си вървеше, търговските потоци нарастваха по-бързо от икономиката като цяло, капиталовите връзки се увеличаваха. Противниците на глобализацията можеха да се надяват да допринесат за подобряването на глобализацията, без да застрашават ядрото й. По този начин те бяха ценен политически противовес на интересите на международните концерни, пише в анализ за Der Spiegel Хенрик Мюлер.
От търговски партньор във враг
Междувременно нещата станаха сериозни. Противниците на глобализацията в много страни придобиха влияние върху политиката. Бавно започнаха да се разпространяват ограничения върху световната търговия. Страни като Русия и Индия целенасочено защитават определени икономически сектори.
В САЩ кампанията на Доналд Тръмп срещу Китай и Мексико се погрижи международните конкуренти да бъдат сведени до образа на врагове. В немскоезичните страни споразумението ТТИП между ЕС и САЩ на практика се провали, но въпреки това в понеделник (3 октомври) започна нов кръг преговори.
Междувременно измененият политически климат се отразява в цифрите. Световната търговия вече едва отчита растеж. При есенната сесия на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка буксуващата глобализация ще бъде сред основните теми. МВФ предварително публикува анализ, според който обменът на стоки и услуги между 2012 година и 2015 година е отчел наполовина по-слаб растеж от средния за десетилетията след 1960 година.
Откроява се един нов модел. По-рано международната търговия замираше във фази на рецесия, но след това бързо се възстановяваше. Средно за последните пет десетилетия световната търговия е нараствала близо два пъти по-бързо от икономиката като цяло. Това обаче вече е минало. От 2012 година международният търговски обмен едва успява да крачи с темпото на икономиката.
За Германия тази тенденция е деликатен въпрос, тъй като поставя под въпрос икономическия модел на страната, който е насочен към износ и разчита на промишлеността. Особено засегнати от слабата търговия според МВФ са инвестиционните стоки, които са германски "специалитет".
Brexit ще остави следи
За слабостта на глобализацията има две причини. Едната е, че в множество нововъзникващи пазарни икономики, по-точно в Китай, фазата на бързата индустриализация вече премина. Отделните пазари са заситени, инвестиционната динамика отслабва. Страните с нововъзникваща пазарна икономика вече могат сами да произвеждат много неща, така че необходимостта да внасят от силно развитите икономики като Германия намалява.
Другата причина е, че се засилва и политическата воля местните производители да бъдат защитавани от международната конкуренция. Ограниченията върху чуждестранните стоки обаче затрудняват трансграничното разпределение на труда. Властите принуждават международни концерни да произвеждат на място голяма част от добавената стойност. Ако Великобритания, която е втората по големина икономика в ЕС, напусне единния пазар, то това ще остави следи и в международната търговия.
Цената на тези промени ще бъде висока, при това не само за Германия, която е интегрирана в световния пазар повече от която и да е друга голяма икономика. Буксуващата търговия ще бъде проблем и за световното развитие. Глобализирането на стоковите и капиталови пазари през последните години си спечели лоша слава, макар да е ясно, че едва ли е възможно благосъстоянието да нараства при затворени граници.
Вярно е, че чрез международната търговия възнагражденията на някои групи трудещи се са поставени под натиск. Проблем, който в европейските социални държави, преразпределящи благата, все пак е по-добре овладян, отколкото в САЩ и множество бързо развиващи се страни.
Нови споразумения няма да могат да бъдат приложени още дълго време
Евентуален край на глобализацията обаче, според целия натрупан исторически опит, като цяло ще понижи нивото на благосъстоянието. Производителността вече едва нараства. Ако светът навлезе в спирала на протекционизъм, то за политиците по света ще остане още по-малко какво да преразпределят, а негодуванието ще нарасне. Който си мисли, че чрез търговските бариери може да подсигури работни места и да повиши жизнения стандарт, трябва да има предвид, че ще постигне точно обратното.
За да се стимулира още повече международният обмен, от полза биха били нови споразумения, чрез които да бъдат обуздани последиците и страничните въздействия от глобализацията. В петък (7 октомври) финансовите министри и централните банкери на Г-20 се събират във Вашингтон и се очаква да се занимаят с този въпрос. В бъдеще обаче вероятно няма да има политически приложими споразумения.
Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада тепърва трябва да бъде одобрено от парламентите на всички европейски страни и от няколко регионални парламента - начинание, изправено пред препятствия, при които много неща могат да се объркат. В Европа, а да не говорим за Германия, ТТИП има широк фронт от противници.
Който е гледал първия телевизионен дебат между Хилари Клинтън и Доналд Тръмп (вторият тур е в неделя - 9 октомври) може да остане с впечатлението, че отворената световна икономика е най-голямата заплаха за Америка. И двамата кандидати за Белия дом очертаха мрачна картина - страна в състояние на упадък, предизвикван от играещи нечестно търговски партньори. Фактите противоречат на тази крайно песимистична перспектива, като особено радващо е развитието на американския трудов пазар.
В тази среда вече подписаното споразумение за свободна търговия между САЩ и Азия (ТТП) всъщност няма шанс. Независимо кой ще спечели изборите в САЩ през ноември.
БТА