Ще пристъпи ли ЕС към нормализиране на отношенията с Русия?

Лидерите от Европейския съюз (ЕС) ще обсъдят през следващия месец възможността да подобрят обтегнатите отношения с Русия в отговор на растящото раздразнение сред държавите членки заради икономическите санкции срещу Москва заради ролята й в украинската криза. Засега обаче, както се очертава, санкциите ще останат в сила, въпреки правните и политически предизвикателства от запазването им. Това важи особено за санкциите, свързани с Крим - черноморския полуостров, анексиран от Русия през март 2014 г., пише Ройтерс. Поредица от разследвания на информационната агенция показват как европейски компании, включително френската група за търговия на дребно Auchan, откриват начини да заобиколят санкционния режим в Крим. Лидерите на ЕС ще направят преглед на отношенията с Русия на срещата на върха на 20-21 октомври в условия на влошени позиции за лагера на ястребите от решението на Великобритания да напусне блока и от увеличаващото се напрежение между Брюксел и националистическото правителство в Полша, пише БТА. Сред страните, скептични към удължаването на санкциите, са Италия, Гърция, Кипър, Словакия и Унгария. Те желаят бързо възстановяване на бизнес отношенията с Русия - главният газов доставчик на ЕС, най-малкото, за да се подкрепи преодоляването на бавния икономически растеж. "Ще бъде все по-трудно санкциите да бъдат продължавани. Но това може да се направи, ако главните скептици бъдат убедени, че има други елементи в политиката на ЕС към Русия, не само санкции", коментира пред Ройтерс високопоставен европейски служител. "Някои ще искат да се снижи бариерата пред Русия и да се даде сигнал, че ако Москва направи малка стъпка, ЕС ще е готов да нормализира донякъде ситуацията. Други ще искат вдигане на бариерата", казва друг европейски служител. "В крайна сметка ще останем малко или повече на положението, на което сме. Предимството за онези, които настояват за облекчаване, е че е необходимо единодушие за продължаване на санкциите. Никой не иска да бъде сам в продължаването им. Различно ще е, ако няколко от тях излязат с обща позиция”, допълват източниците на агенцията. ЕС наложи санкции на Русия, след като тя анексира Крим след протестите срещу бившия проруски лидер на Украйна Виктор Янукович. После Съюзът разшири санкциите заради подкрепата на Москва за бунтовниците, сражаващи се със силите на Киев в Източна Украйна във война, при която бяха убити повече от 9 500 души от април 2014 г. насам.

Усилията за установяване на пълно примирие в Източна Украйна и за прилагане на по-широк мирен план са блокирани от много месеци и ЕС няма нови идеи как да се оправи с Москва. Санкциите срещу Русия включват забрана за пътуване и замразяване на авоарите на физически и юридически лица, ограничения върху отношенията с Русия в енергетиката, финансите и отбраната и върху правенето на бизнес в Крим. Италия настоява за провеждането на широк дебат в ЕС за цената на санкциите, вместо да се прибягва до автоматичното им продължаване на всеки шест месеца. Страните, които са по-малко приятелски настроени към Русия, също вече се съгласяват, че са нужни някои отстъпки за опазването на единодушната подкрепа за санкционния режим. "Ние наистина се нуждаем от разговор за взаимните ни интереси с Русия, но като останем единни по отношение на санкциите", заявява дипломат. Германия, най-голямата икономика в ЕС, подкрепя този подход. При високата степен на недоверие между Брюксел и Москва обаче ще бъде трудно да се постигне напредък дори в области, където те имат общи интереси, като например борбата с тероризма или наркотрафика. Други идеи за подобряване на отношенията с Кремъл се отнасят до насърчаването на по-голямото търговско и международно сътрудничество. Дълбоки разногласия между Русия и Запада за Сирия обаче разкриват колко е трудно това. Освен това изглежда почти невъзможно ЕС и Русия да успеят да решат различията си за Крим. Русия казва, че никога няма да върне полуострова на Украйна, а Западът отказва да приеме анексията. Междувременно служители от ЕС заявяват, че са им известни случаи, при които европейски компании използват правни пропуски, за да продължат бизнеса си в Крим, както показаха и разследвания на Ройтерс. Според тях обаче това не подкопава по-широката политика на санкции.