Беше си ясно и преди: нито ще се продъни небето, нито ще настъпи краят на света, ако Великобритания наистина напусне ЕС. Но е ясно също така, че излизането на британците от Общността ще е свързано с разходи както за ЕС, така и за самата Великобритания.
Някои избиратели, гласували за Brexit, тепърва ще съжаляват, че са повярвали на приказките за безгрижните времена, които щели да настъпят, когато страната им най-после пререже европейските окови, пише Клаус-Дитер Франкенбергер в коментара си за Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Близо четири месеца след референдума правителството в Лондон все още няма ни най-малка представа, камо ли пък план какви позиции да застъпва на преговорите за излизане от ЕС. И затова все отлага тяхното начало.
Лондон много добре знае, че мераците на онези, които подкрепиха Брекзита, влизат в пряк сблъсък с реалните интереси на доскорошните партньори от Общността. Така например е пределно ясно, че британците ще продължат да имат достъп до европейския вътрешен пазар само ако на Острова остане в сила правото на свободно придвижване. Или поне ако това право не бъде драстично ограничено.
С други думи: Лондон ще трябва да обясни някои неща на британските избиратели, гласували за раздяла с ЕС. А той, впрочем, ще продължи да си съществува и след като загуби една от своите страни-членки.
ЕС на 27-те ще трябва да направи всичко възможно, за да превърне своето обединение в история на успеха - това би трябвало да се разбира от само себе си. В същото време членуването в Общността е свързано и с конкретни задължения. И затова не е редно при обсъждането на важни теми страните-членки да се държат като побойници, които само се замерят с всевъзможни (често безпочвени) обвинения. Ако правителствата на държавите от ЕС наистина са убедени, че този съюз е добър инструмент за справяне с кризите на съвремието ни, нека насочат своята политика и своята реторика тъкмо натам.
Разбира се, и в бъдеще ще има остри сблъсъци между различните мнения и интереси. Това е просто другата страна на европейската многоликост. Много важно е обаче в какъв дух и в каква атмосфера ще бъдат преодолявани тези различия. Вътрешна и външна сигурност, бежанска криза, икономически подем - европейците са изправени пред наистина сериозни задачи. И е време да се захванат с решаването им. Още повече, че кредитът на доверие сред гражданите е почти на изчерпване.