"Газпром" активно търси алтернативи на транзита през Украйна

Руският газов гигант „Газпром“ работи все по-активно върху алтернативните трасета, които да заменят транзита през Украйна. Компанията планира да спре доставките през страната след 2020 година, но все още няма готови алтернативи за това.

Опитите до този момент - „Южен поток“ и разширение на „Северен поток“, засега удрят на камък. Но и „Газпром“ не се отказва и сега се опитва да прекара „Турски поток“ на газовата карта на Европа.

В Русия отбелязват, че проектът предизвиква интереса на държави от ЕС – Гърция, Италия и Австрия вече го декларират. Но медиите сякаш не обръщат внимание на заявките, които прави първата транзитна държава от общността по планирания газопровод – Гърция, по повод проекта.

По време на пресконференция в Солун, гръцкият премиер Алексис Ципрас беше категоричен, че приветства изграждането на газопровода и продължението му към Европа, но само в изпълнение на европейските правила и принципите на свободната търговия. И посочи, че страната вече реализира един проект - ТАР, тоест диверсификацията на Гърция по отношение на газовите доставки до голяма степен вече е осигурена. 

„Внимателно следим обсъжданията и отношенията между Русия и Турция – отношения, които се променят и са ту топли, ту хладни. Радваме се, че те се възстановиха, защото искаме нашите съседи да са в добри отношения, а не в отношения на война“, каза още той на въпрос на РИА Новости.

За "Южен поток" вече никой не говори. Строителството на продължение на „Турски поток“ към Европа и „Северен поток“ 2 пък никак няма да бъде просто. Полша вече сложи прът в плановете за разширението на "Северен поток", а и в Москва очакват "железобетонни" гаранции за доставките на газ в Европа.

Но в същото време и тръбата от „Турски поток“, с която „Газпром“ планира да захрани турския пазар, може да се окаже изправена пред неочакван проблем. Както отбелязва гръцкият премиер – отношенията между Москва и Анкара са променливи и инцидент, по подобие на сваления руски самолет, може отново да замрази важни не само за Турция икономически проекти.

Плановете на Москва за "Турски поток" засега изглеждат така: изграждането на една тръба с капацитет от 15,7 млрд. куб. метра природен газ годишно, с която да бъдат задоволени турските потребители. Това означава, че Русия ще доставя директно цялото количество газ за Турция - през "Син поток" и през "Турски поток" и транзита през България ще отпадне. 

На следващо място идва изграждането на втора тръба от "Турски поток", която да стига до границата с Гърция. Този път от Москва заявяват, че ще оставят Европа да се разбере как оттам да пренесе газа до пазара. Един от дискутираните варианти досега е изграждането на газов хъб, където Русия да продава газа, а Гърция да бъде основната транзитна държава в региона. 

Делът на Русия по отношение на вноса на газ в ЕС е над 30%, което е съществено, особено на фона на все по-амбициозните цели на общността в сферата на екологията. А засега природният газ е по-чистото гориво, което може да захрани икономиката.

Желанието на Брюксел обаче е да изправи Русия пред все по-сериозна конкуренция – чрез обединение на газовите мрежи в страните от общността, чрез терминалите за втечнен газ и новите източници в Средиземно море и т.н., което да намали силата на газа като политическо оръжие на Москва.

И на газовата карта на Европа тепърва ще се появяват нови проекти, с които Москва ще трябва да се съобрази, защото и Русия разчита на парите, получени при продажбата на природен газ.