ЕЦБ вероятно ще удължи програмата си за изкупуване на активи

Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще отложи решението за големи промени в паричната си политика, докато прецени какви ще са последиците от предстоящи събития в еврозоната, сред които и Brexit, предаде DPA, цитирана от БТА.

Финансовата институция може да реши на днешното си заседание да удължи програмата си са изкупуване на облигации, която сега е на стойност 80 млрд. евро (90 млрд. долара) месечно, с още шест месеца, за да се опита да предотврати спад на инфлацията под нулата и да поддържа растежа на еврозоната. 

Президентът на банката Марио Драги също така ще представи днес прогнози за растежа и инфлацията, които за първи път ще покажат какви са очакванията на институцията за последиците от Brexit.

ЕЦБ може би ще намали леко прогнозата си за растежа и основната инфлация, посочи главният икономист на Комерцбанк (Commerzbank) Йорг Кремер.

В допълнение към Brexit икономиката на еврозоната е изправена пред несигурност през идните месеци, което вероятно ще накара ЕЦБ да се въздържи от промени в краткосрочната си политика.

Освен италианския референдум за конституционната реформа и затруднения банков сектор на еврозоната, ЕЦБ може би ще трябва да вземе предвид опасността от политическа нестабилност в Испания и притесненията, свързани с изхода от президентските избори в САЩ.

Очакванията са, че на заседанието във Франкфурт днес ЕЦБ ще остави без промяна основната си лихва на исторически ниското нулево равнище.

Според много анализатори банката ще реши да удължи крайния срок на програмата си за изкупуване на активи - от март за септември 2017 година.

В резултат на това банката може да отложи представянето на нов голям кръг от парични стимули - вероятно за декември, когато ще има по-ясен поглед върху инфлацията и икономическия растеж на 19-те страни от еврозоната.

През август годишната инфлация в еврозоната бе едва 0,2 на сто, доста под целевите 2 процента, припомня агенцията.

ЕЦБ не е намалявала лихвените проценти и не е увеличавала програмата си за изкупуване на активи от март, когато понижи лихвата си по рефинансирането до нула, а лихвата по депозитите навлезе още повече в негативната територия.

Намаляването на лихвата по депозитите цели да накара финансовите институции да спрат да трупат средства в банката, а да ги вкарат обратно в икономиката.

След заседанието на банката през юли Драги обяви, че ЕЦБ е готова да действа, в случай че има отрицателни икономически последици от британското решение за излизане от ЕС. Данните сочат, че засега еврозоната е избегнала негативния ефект от британския референдум. Европейската статистическа служба Евростат обяви в понеделник, че продажбите на дребно са се повишили с 1,1 процента през юли, което е почти двойно на прогнозите на анализаторите, заложили на растеж на показателя с 0,6 процента.

Компанията за финансова информация Ай Ейч Ес Маркит (IHS Markit) съобщи в началото на седмицата обаче, че композитният й индекс на мениджърите по доставките, измерващ икономическата активност, показва 19-месечен минимум за еврозоната от 52,9 през август спрямо 53,2 през юли. Спадът е неочакван, тъй като предварителната оценка за август бе 53,3.

Междувременно във вторник Евростат потвърди, че икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3 на сто през второто тримесечие, а на целия ЕС - с 0,4 на сто.