През последните няколко дни турците следят по-интензивно от всякога отразяването на новините за страната си в чужбина и какво от това им представят техните медии. Те искат да знаят как останалата част на света възприема страната им след опита за военен преврат. Западните медии следва да им отговорят не само с комфортни нападки срещу президента Ердоган, но и със съвестни съображения и истинско любопитство, пише в свой коментар за Die Zeit германският журналист от турски произход Йозлем Топчу и изрежда няколко свои тези за опита за преврат, неговата предистория и неговите последици.
1. Беше ли всичко само театър?
Дори и тези, които имат склонност към конспиративните теории, трябва да забравят тази теза. Едва ли има сериозен политически наблюдател в Турция, която да я подкрепя. Дори и най-острите критици на правителството не вярват в това.
Много интелектуалци и либерали, които са пострадали както по времето на правителството на Партията за справедливост и развитие (ПСР), така и от мрежата на проповедника в изгнание Фетхулах Гюлен (когато тя бе все още политически съюзник на Ердоган), които са загубили работните си места и дори са били вкарани в затвора, в момента са ядосани и разочаровани от Запада. Те не могат да разберат защо западната общественост толкова плахо осъди преврата и толкова плахо показа солидарността си с Турция.
Тези хора са не само гневни, те също така се и страхуват. Страхуват се, че правителството на президента Ердоган сега ще използва ситуацията на тази реална заплаха, за да преследва не само заподозрени, но също така и критиците на правителството. И този страх е разбираем.
Сега, когато някои европейски и германски политици призовават за прекратяване на преговорите на ЕС с Турция, те също трябва да отделят малко време, за да помислят за тези хора. Те всъщност са техни съюзници, пише Йозлем Топчу.
2. Движението на Гюлен като проекция на Запада
Общността на Гюлен е голямата черна кутия в тази история. Много разследващи журналисти и изследователи се опитваха в миналото многократно да я описват като секта, която иска да налага собствените си идеи за обществото. Но никой досега не е имал възможността да го изследва напълно.
Факт е обаче, че Фетуллах Гюлен е много почитан, но почти не е търсен. Неговото отношение към предишните пучове в Турция е забележително. Той не осъди последния „успешен“ преврат през 1980 г., а го поздрави като антикомунист предвид факта, че предимно левицата е пострадала от него. „Студеният“ пуч от 1997 г. също не бе критикуван от Гюлен, въпреки че след него трябваше да избяга извън страната. И когато египетският президент Мохамед Мурси бе свален от власт от военните, Гюлен отново замълча.
В Германия и Западна Европа неговата мрежа е добре представена. Тук тя оперира училища, които са гръбнакът на движението. Много германски политици ходят на събития на близкия до Гюлен вестник Zaman, изпращат поздравителни адреси и дори участват като докладчици.
Но и турският журналист и критик на Гюлен Рушен Чакир има право, когато казва, че за Запада е добре дошло разбирането на движението за Исляма като „диалог между религиите“, за разлика от авторитарното разбиране на партията на Ердоган. Един проповедник, който казва: „Да градим училища вместо джамии" се преглъща доста по-лесно от западните общества.
3. Лицемерието на ПСР
Мрежата на Гюлен бе един вид ковачница за кадри за обществените услуги в Турция и като такъв се явяваше партньор на управляващата ПСР. Защото тя имаше нужда от нови кадри, когато дойде на власт през 2003 година.
Така Гюлен и партията на Ердоган успяха постепенно да изместят предишните кемалистки елити.
Забележително е как правителството сега се занимава с факта, че бившият му партньор е инициирал пуча. След скандала с корупцията през декември 2013 г., чието разкриване бе инициирано от свързани с Гюлен прокурори и в който скандал бяха замесени и членове на правителството, Ердоган заяви разочаровано: „Какво искаха от нас, а не го получиха?". Това бе първият видим знак за започналата отдавна борба за властта (което не прави твърденията за корупция недостоверни per se (сами по себе си). Сега Ердоган казва по отношение на съюза с Гюлен: „Ние бяхме подведени."
4. "Народът" срещу танковете
Разказът на правителството за нощта на 15 юли е: „Народът“ бе този, който спря преврата. Преди всичко правителството работи над разпространението на тази история, а само няколко дни след опита за преврат държавната Анадолската информационна агенция представи една хроника на нощта с много впечатляващи изображения и графики.
Това схващане не е погрешно, защото наистина много хора излязоха срещу танковете. Интересното е едно проучване на института Metropoll от 2012 г. (тогава хипотетично). На зададения тогава въпрос дали хората ще излязат на улиците на протест при евентуален опит за преврат, 65,8% казват „да“, а едва 26,7% отговарят отрицателно.
5. Лошата преса
Свободата на словото и на пресата отдавна е подложена на изпитания в Турция, критично настроени към властта журналисти са заплашвани и поставяни под натиск, а в някои случаи и публично атакувани от "колеги" от близки до ПСР медии. Но това е отдавна известно.
Всъщност, най-късно след опита за преврат правителството трябва да е разбрало, че по-голямата част от турските колеги не искат да свалят правителството, а да критикуват неговите политики. Дори и най-лошите критици, независимо дали са журналисти, публицисти, интелектуалци, ясно заявиха след опита за преврат: „Наистина това не е нашето правителство, но не се прави така“.
В един от най-критичните моменти от опита за преврат CNN Türk включи на живо Ердоган чрез FaceTime, така че той да може да се обърне към населението. Момент, който може би доведе до преобръщането на опита за преврат. CNN Türk е част от Doğan Group, който често критикува държавната политика.
21:57 | 13.09.22 г.