Докато Клинтън залага на оптимизма, американците остават песимисти

Докато следяха плавно протичащия и умело организиран конгрес на Демократическата партия, за гласоподавателите лесно биха си помислили, че изборната победа на Хилари Клинтън ѝ е в кърпа вързана.

Критиките на Доналд Тръмп показаха безпощадно ясно, че той е абсурден и опасен кандидат за президент. Аргументите в полза на Клинтън бяха привлекателни и почти всеки партиен лидер от значение ги изтъкна.

Сред тях бе президентът Барак Обама, който отвърна на шокиращо безрадостната визия на Тръмп за Америка с ободрителна увереност, че имаме всички причини да се чувстваме добре. Клинтън енергично подсили това становище. Тя проповядваше възход, а не тревожност, пише в цитиран от БТА анализ за New York Times Франк Бруни.

Дали обаче това е по-подходящата позиция през 2016 г.? Дали красивите думи са по-добрата агитация?

Те направиха конгреса по-емоционален и вдъхновяващ, до степен мнозина консерватори гласно да се оплачат от начина, по който демократите са си присвоили въодушевяващия патриотизъм и американския дух на справяне с трудностите, които на времето бяха запазена марка на републиканците. Тръмп обаче прехвърли оптимизма на Клинтън точно в момента, когато той е развалена стока, несъвпадаща с настроенията на нацията. Сигурно затова той се отказа от него толкова охотно.

В тази надпревара Клинтън има много предимства. Не бих заложил срещу нея, пише Бруни, който очаква значителен скок в рейтинга ѝ в допитванията след конгреса. Въпреки това обаче тя е изправена пред възможни проблеми, а потенциалното разминаване между посланието й и сегашния момент е един от по-сериозните. Тя трябва да се възползва от прекаленото черногледство на Тръмп, без да изглежда ни най-малко самодоволна. Това не е лесно постижение, но е необходимо. Числата не лъжат.

В допитване на Gallup от средата на миналия месец само 17 процента от анкетираните казаха, че страната се движи в правилната посока, а 82 процента заявиха, че тя не е на прав път. В допитване на NBC News и WSJ малко преди това числата бяха съответно 18 и 73 процента.

Въпреки че такава степен на черногледство е необичайно висока, всеобщ песимизъм за Америка битува от повече от десетилетие, проправяйки пътя за Тръмп. Както неотдавна отбеляза Рос Даутат, „последният път, когато над 40 процента от американците казаха, че страната е на прав път, беше месец след преизбирането на президента, а тези, които смятат, че се движим в неподходяща посока, стоят плътно над 60 процента доста преди възхода на Тръмп в първичните избори". 

Ако сега този дял е значително по-висок, в това няма нищо чудно, а причината за това не е, че Тръмп говори толкова грубо и безцеремонно. Причината е, че светът предлага толкова много кошмари наяве в бърза последователност.

В началото на юли петима полицаи бяха убити в Далас, а след това други трима в Батън Руж. През последните два месеца се случиха касапницата в Орландо, касапницата в Ница, да не говорим за касапниците в Афганистан и Сирия и Ирак или за заколения френски свещеник. Много американци имат чувството, че живеят насред всепроникващ, безогледен терор. Въпреки това тероризмът изобщо не бе споменат в първия ден от конгреса на демократите. Републиканците, разбира се, избраха различен, по-мрачен подход - особено Тръмп. Много се изговори за начина, по който той грижливо подбираше статистиките за престъпността, за да намери най-разваления плод, изкривявайки действителността, за да изпълни улиците на Америка с колкото се може повече кръв и лоши поличби. 

Обаче макар и до голяма степен да изкриви конкретиката, той като цяло налучка тревожността, а последвалите опровержения от страна на демократите пропускат колко силен отзвук намира паникьорският му портрет на Америка у мнозина американци.

Неспирните му заричания, че "отново ще направи Америка велика" предизвикаха все по- честите настоявания на демократите, че тя вече си е доста велика - възглед, който може да изглежда високомерен на някои американци и направо скаран с действителността за други. Буреносните изказвания на Тръмп допълват емоционалния им климат.

Споменатото допитване на Ен Би Си нюз и в. "Уолстрийт джърнъл" също така установи, че 56 процента от анкетираните предпочитат кандидат, който ще извърши драстични промени в начина на работа на държавното управление, без значение колко непредвидими биха могли да са тези промени, а само 41 процента подкрепят човек със стабилен и постепенен подход. Това разпределение дава предимство на Тръмп над Клинтън.

То също така обяснява защо Бил Клинтън в речта си на конгреса непрестанно хвалеше жена си като "човек, който прави промени", и използва думите "промяна" и "промени" над десет пъти.

Самото му присъствие обаче подбиваше въздействието на тези думи, като припомняше на американците, че Хилари вече е прекарала осем години в Белия дом (макар и като първа дама). А Обама сякаш уверяваше американците, че избирането й ще гарантира, че нещата няма да се променят твърде много.

След четвърт век, почти постоянно преживян под светлината на прожекторите, тя неизбежно създава впечатление на нещо добре познато и това е една от основните причини тя и поддръжниците й да наблягат, че първата жена президент е нещо небивало. Това е част от сложно поддържане на равновесие, при което тя се опитва да казва и прави няколко противоречащи си неща едновременно.

Тя обещава нови решения на проблемите на нацията, но твърди, че те най-лесно ще се постигнат от двама души - от нея и Тим Кейн - които са малко или много професионални политици.

Тя хем води кампания за трети мандат на Обама, хем не. Обвинява за неблагоприятния си рейтинг постоянните свирепи атаки от Републиканската партия, а същевременно казва на американците, че е в по-добра позиция и по-добре подготвена да ухажва републиканците и да работи с тях по-успешно, отколкото Обама.

Тръмп се възползва от оптимизма в конгресната й реч и го използва срещу нея в поредица от туитове веднага след края на конгреса, в които се оплаква, че тя забравила "да спомене многото проблеми на нашата страна" и отказала ""да спомене радикалния ислям".

Той също така туитна следния бюлетин: "Току-що стреляха по двама полицаи в Сан Диего, единият е мъртъв. Става все по-лошо. Хората искат ЗАКОН И РЕД!"

Съмнявам се, че повечето от тях го искат с главни букви и удивителна от егоцентрик, комуто интелектуалните тънкости убягват, колкото и типографските.

За да гарантира поражението му обаче Клинтън трябва да калибрира гласа си още по-умело, отколкото досега.

Права е, че "заедно сме по-силни". Тя обаче не може да забравя колко слаби се чувстват сега мнозина американци.

Да, "любовта надвива омразата". Обаче вълните на омраза, които заливат Америка, са могъщи и са породени от разочарование, което тя омаловажава на свой риск.