Европейската банкова система не е напълно здрава. Наистина някои банки са в значително по-добро състояние, отколкото преди година, но много от тях все още трябва да се справят със стари затруднения. И до този извод може да стигнем лесно само ако видим и курсовете на акциите на редица банки.
Учудващо различна картина представят резултатите от тазгодишните стрес тестове в Европа, които ни разкриват сравнително силни финансови компании.
Като цяло банките са малко по-добре капитализирани, отколкото при последния тест от 2014 г. Всички, с изключение на една, няма да загубят при развитието на неблагоприятен сценарий толкова много капитал, че да имат нужда от преструктуриране. Само хронично болната Monte dei Paschi di Siena в Италия би имала съществени проблеми, но за нея много бързо се намери „частен“ спасителен пакет, с който да се предотврати фалит.
Разбира се, може да се допусне, че инвеститорите оценяват ситуацията погрешно и затова компаниите са толкова недооценени на борсата. Точно в това направление трябваше да помогнат стрес тестовете – да добавят прозрачност. Има обаче и по-сериозни причини от слабата прозрачност за това инвеститорите да странят от банковите акции.
На първо място - това е липсата на рентабилност. Много банки от финансовата криза насам вече не са в състояние да спечелят толкова, колкото са им капиталовите разходи. Бизнес моделите отпреди кризата вече не сработват в новата регулаторна среда и при технологичните промени, на които сме свидетели. Ето защо инвеститорите действат рационално, когато не желаят да инвестират допълнителен капитал, тъй като не вярват на стратегиите на банките и се опасяват, че капиталът им ще загуби стойност.
Това може да се промени само със структурна реформа, която ще отдели зърното от плявата.
На второ място – Европа страда от твърде голяма плътност на банките, а процесът на консолидация е твърде муден. Докато в САЩ броят на банките се сви с 38% от 2007 г. насам, в еврозоната намалението достига 14%.
Трето, различни половинчати проверки и правителствени спасителни акции доведоха дотам, че в счетоводните документи все още да се спотайват много проблемни елементи и необслужвани кредити. Банките, които са заети с опити да си изчистят балансите, срещат трудности с предоставянето на нови заеми. Това пък спъва икономиката, което от своя страна задълбочава проблема с лошите кредити. Порочен кръг и симптоми на тежко заболяване.
И ако все пак стрес тестовете измериха някаква температура, то това от една страна е свързано и с факта, че този път се проверяват значително по-малко банки, отколкото през последния стрес тест. Проверката обхвана само големите банки, а точно от по-малките би трябвало да се очакват проблеми и затруднения. Фактът, че тестът не обхвана проблемна страна като Португалия например е показателен. Това, че сценарият не взе предвид негативните лихви, които ще продължават да затрудняват още дълго време европейските банки, е абсурден и омаловажава смислеността на самите резултати.
От друга страна тригодишният стрес тест, който беше симулиран, може да бъде преминат и без наистина банките да са напълно здрави. Финансовите институции с лекота ще се справят с покачване на доходността по държавните облигации с 0,8%, по-нисък от 3% икономически растеж или спад в цените на акциите от една четвърт. Най-неотложният в момента проблем обаче - отрицателните лихвени проценти, въобще не беше взет под внимание. Т. нар. подстригвания ("Haircuts") на държавни облигации пък наистина бяха симулирани, но само в относително малък обем.
Ако Европа най-сетне иска да намери изход от кризата, тя ще трябва да направи повече, за да може пазарите и конкуренцията най-накрая да прочистят дремещите проблеми на финансовата система, коментира Петер Фишер пред Neue Zuricher Zeitung. Не всички банки са системно важни, някои просто може да бъдат принудени да напуснат пазара. Данъкоплатците не трябва да бъдат заставяни да плащат чужди грешки, а в случай на нужда гаранции трябва да дойдат първо от вложителите. Само така в бъдеще те ще мога да долавят по-добре разликата между различните рискове, смята той.
Фактът, че нищо от това не се случва или се случва бавно, е свързан и с политиката, както и с тясната обвързаност на боледуващите банки и свръхзадлъжнели държави. Европа се нуждае най-сетне от мощно лекарство в здравословна доза, а не от преобладаващото измамно чувство на седативна сигурност. Последният стрес тест за жалост не е много подходящ, за да възстанови доверието в европейския банков пейзаж.
10:05 | 14.09.22 г.