Турция е в извънредно положение. Но и в този случай са в сила някои правила. Така например турският президент Реджеп Таийп Ердоган има право да потуши опита за преврат и да уволни разбунтувалите се генерали. Виновните носят отговорност независимо къде се намират.
Само че "чистките" на Ердоган отиват много по-далеч. Сега наред са медиите. Масовата разправа с журналисти и медии противоречи на фундаменталните основни права, които Турция също е задължена да спазва, пише в коментар за Frankfurter Allgemeine Zeitung Райнхард Мюлер.
При извънредно положение Ердоган може да замрази временно спазването на Европейската конвенция за човешките права, но само доколкото ситуацията безусловно налага това и дадена мярка не противоречи на други задължения на международното право. Когато с декрет се разпорежда закриването на стотици медии по подозрение, че са свързани с "Движението Гюлен", това е недопустима атака срещу свободата на мненията и печата.
Действията на Ердоган са сериозно предизвикателство за партньорите на Турция - Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО. Страните, членуващи в тях, т.е. включително и Турция, са задължени по договор "да гарантират свободата, общото културно наследство на своите народи, основаващо се на принципите на демокрацията, свободата на индивида и принципите на правото".
Вярно е, че Турция е преживяла не един военен преврат. Потушаването на последния не променя стратегическата роля и значението на страната - особено за бежанската криза в Европа. Турция остава важен партньор.
Но западната общност на ценностите не може да си позволи да игнорира един фундаментален удар именно срещу нейните ценности. Закриването и унифицирането на медиите е нещо много по-различно от уволненията на държавни служители. Свободата на мненията е същностен принцип на правовата държава. Претенцията на един човек да изразява единствено вярното мнение и безпощадно да потиска мнението на другите е белег на авторитарен преход към диктатура и деспотизъм.
05:14 | 11.09.22 г.