Африка започва на юг от Рим. Поне така се шегуват мнозина в Италия. Това е политически коректен намек за корупцията, мафията и лошото управление в южната част на страната. Но се има предвид преди всичко икономическата ситуация.
От години Южна Италия е зависима от останалата част на страната. От години Европейският съюз се мъчи да промени това и постоянно налива нови пари в регионите Апулия, Калабрия, Сардиния и Сицилия. Но това не помогна, пише в свой анализ Die Welt.
Италианското Медзоджорно (Югът, бел. ред.) остава зависимо. Регионите около Палермо, Месина и Реджо ди Калабрия всъщност трябваше да отчитат ръст над средностатистическия, за да наваксат изоставането от по-богатите региони на Европа. Но между 2000 и 2013 г. ръстът е подобен на отчетения в Мюнхен, а пропастта остава голяма, става ясно от събрани регионални данни на Института на германската икономика (IW) в Кьолн, представени на Die Welt. Институтът поставя южната част на Италия в категорията „изоставащи", които въпреки бедността растат с темп под средния за ЕС.
Данни като тези могат да породят съмнения за досегашната европейска структурна политика. Нейната цел все още е онези региони, които са в икономически неравностойно положение, да се изравнят с развитите и богатите региони, тоест – да се развиват по-бързо.
В продължение на десетилетия се изливат сериозни пари за заложената в Договора за ЕС цел „да се намали изоставането на най-необлагодетелстваните региони". За периода между 2014 г. и 2020 г. са планирани разходи в размер на 352 млрд. евро - една трета от бюджета на ЕС.
Най-голямата част от парите традиционно се излива към Източна Европа и Испания, Португалия, Италия и Гърция. Всъщност кохезионната политика на ЕС е една огромна машина за преразпределение, но има все повече съмнения за успеха на гигантската помощ за развитие. „Европейската регионална политика никога не е била толкова успешна, колкото си го представяхме", казва Хенри Гьоке, автор на изследването на IW.
Легенда: В червено са "изоставащите" региони, в зелено - "развиващите се". При кликване върху даден район изскачат данни за БВП на глава от населението към 2000 г. и 2013 г. и растежът за периода.
И в момента структурните политики водят до сериозни спорове. Бюджетният експерт на германския Християндемократически съюз CDU в Европейския парламент Ингеборг Гресле се гневи от години от факта, че ресурсите всъщност се прахосват, вместо да се влагат в смислени проекти.
Преразпределянето на парите за политиката на сближаване се превърна в самоцел, смята тя. „Те не се наказват, ако не се справят. Но също така и не получават нищо, ако има успех," казва тя. „Това се превърна в перверзна система".
Особено разтревожена е тя от положението в Италия. Гресле често пътува до там, за да разговаря с официални лица и да провери на място проектите. И отново се връща вкъщи с чувството, че няма никаква промяна.
„За мен Южна Италия е класическо доказателство, че ние допускаме съществени грешки с настоящата форма на политиката на сближаване", казва тя. „Не може един от основателите на ЕС да получава в продължение на толкова много десетилетия все повече пари, но да не отчита никакъв реален резултат".
До каква степен е успешна като цяло структурната политика е спорно. Традиционно тя трябва да доближи изостаналите райони до богатите части на Европа. С инвестиции в инфраструктурата например.
Реалността не е толкова леснa за разбиране. „Силен напредък постигат цялостно някои страни от Източна Европа и някои региони в Испания и Португалия," се казва в проучването на IW. От друга страна, има множество региони, които изостават икономически с ръст под средния за ЕС. Освен Италия това се отнася за много области в Гърция, Франция и Великобритания.
Дори и в Германия има такива области. Окръг Меркиш-Одерланд в Бранденбург например отчита ръст от едва 16% от 2000 г. насам. С това той е на едно ниво с Месина в Сицилия.
13:37 | 13.09.22 г.