Кой ще е следващият повален? Британските политици приличат в момента на кегли за боулинг, падащи един след друг под тежестта на топката, наречена Brexit.
Първо падна първата подредена кегла – премиерът Дейвид Камерън, който предизвика цялата каша, свиквайки референдума за излизането на Великобритания от ЕС. След това падна главният поддръжник на движението за Brexit Борис Джонсън. Неговият заместник Майкъл Гоув и недолюбваният от собствените си съпартийци Джереми Корбин в момента се люлеят и са на косъм да бъдат повалени. А в понеделник бе съборен и Найджъл Фараж. Той обяви оставката си като председател на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP).
Може би Фараж ще ни липсва – ту като един британски Дон Кихот, който при всяка буря излиза и се бори срещу силите на природата, ту като пророкът Еремия, който предупреждава нацията, че е твърде страхлива, за да оспори истинността на гръмотевиците и светкавиците. При това въпросната буря представлява „международен заговор, който иска да премахне величието на Великобритания“.
Той бил „изпълнил своята политическа цел“, а сега искал „да си спечели отново живота“. Но как е възможно да се споменават такива аргументи?
Заедно с Борис Джонсън Фараж вкара своята страна в най-голямата политическа криза от 1945 г. насам и с безотговорен популизъм, празни обещания и преувеличени подстрекавания доведе Острова до истински хаос. И сега, когато настроенията във Великобритания се обърнаха и всеки се опитва да елиминира или поне минимализира щетите, които тази каша предизвика, той просто бяга от отговорност. Едва ли има по-ясен начин един политик да покаже на народа си, че не му пука за него, коментира и Оливер Гоерги във FAZ.
Дори и Борис Джонсън, обичащият крикет предводител на лагера за Brexit, показа нееднозначно, че няма да е магьосникът, който ще се занимава с призраците. Изведнъж той вече не може да си представи, че ще прокара т. нар. Brexit като наследник на премиера Дейвид Камерън и в условията на трудни преговори, а може би срещу волята на по-голямата част от собствените му сънародници.
Вместо това той крещи на висок глас, че населението на Обединеното кралство е изпаднало в истерия, само защото правителството нямало план за излизане от Европейския съюз. А именно той, както и Найджъл Фараж, очевидно нямат план за постепенното излизане от ЕС, тъй като и двамата не вярваха в успеха на кампанията си.
Фараж, Джонсън и премиерът в оставка Дейвид Камерън, който предизвика предложения референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз, само за да успокои вътрешнопартийните критици, но след вота загуби желание да се занимава „с това лайно", по трагичен начин показват колко неадекватни, егоистични и неморални могат да бъдат британските политици.
Те си играят с нуждите и въжделенията на своя народ, като на покер маса в елитен колеж, а когато след края на раздаването ги хванат с белязаните карти, се изнизват набързо през задната врата. А народът се взира в тях с широко отворени и невярващи очи и не може да схване как така се е доверил на тези комарджии.
Повече за това кой би могъл да бъде новият премиер на Великобритания можете да научите от видеото на Bloomberg