Британците го наричат „русата бомба” - не защото излъчва кой зне какъв сексапил, а заради буйните му руси коси и най-вече заради неговата политическа пробивност. Ораторските умения на Борис Джонсън караха всички негови съперници да изглеждат направо жалки. На партийните конгреси на консерваторите той блестеше с остроумните си изказвания - и неизменно предизвикваше бурни аплодисменти. Като оратор Борис Джонсън е в състояние да упои жертвата си така, че тя да продължи да му се усмихва, докато той ѝ реже главата. Този политик умее да развлича публиката с безкраен набор от игрословици, латински цитати и шегички по адрес на противника. И британците го обичаха заради всичко това, пише в свой коментар за Deutsche Welle Барбара Везел.
Именно Борис Джонсън е човекът, който обърна гласуването миналия четвъртък в полза на Brexit. Казано накратко: той носи вината за излизането на Великобритания от ЕС. Редом с Камерън, естествено. Когато след известно колебание Джонсън все пак реши да застане на страната на онези, които искаха Brexit, Камерън бързо осъзна, че победата изобщо даже не му е в кърпа вързана. При това всички бяха наясно, че решението на бившия лондонски кмет да агитира за Brexit бе продиктувано единствено от лични амбиции. Съперничеството между Джонсън и Камерън датира още от времето на студентските им години в Итън и Оксфорд. А и Борис винаги е искал да стане „крал на света”. Гениален, но опасен Джонсън е гениален популист. И му е абсолютно безразлично в името на коя кауза впряга своите способности. В деня на гласуването, още преди избирателните секции да бяха отворили, Джонсън подскачаше сред продавачите на лондонския рибен пазар и позираше пред фотографите, докато целуваше една риба. И всички, които видяха тази клоунада, сигурно са гласували след това именно за неговата кауза. Талантът на този човек е неоспорим: дори да му се налагаше да продава порутени коли, занемарени имоти или акции без никаква стойност - Джонсън със сигурност щеше да натрупа милиони. Само че в политиката хора като него са опасни.След многото лъжи, които поддръжниците на Brexit тиражираха по време на предизборната кампания, някои британски публицисти се видяха принудени да констатират, че политиката окончателно се е сбогувала с истината. И действително: отношението на Джонсън към истината винаги е било доста нееднозначно. В началния период на своята кариера - като журналист в Брюксел, откъдето пишеше за едно британско булевардно издание, той правеше на пух и прах всичко, свързано с ЕС. Историите му бяха или измислени, или пълни с изопачени факти.
В света на политиката забавен лъжец като него представлява истинска опасност. Защото мнозина явно не са в състояние да правят разлика между телевизионните сапунки и реалността. Който успее да ги разсмее, вече ги е спечелил на своя страна, колкото и абсурдни да са твърденията му. В този смисъл паралелите с републиканския кандидат-президент Доналд Тръмп определено не са безпочвени. По ирония на съдбата нож в гърба на Джонсън заби не друг, а Майкъл Гоув - неговият най-близък сподвижник от кампанията за Brexit. Направи го, защото допусна, че Джонсън няма да изпълни обещанието си да му даде министерски пост в новото правителство. Гоув изненадващо обяви собствената си кандидатура за премиер, а Джонсън се препъна в пословичната си неспособност да държи на думата си. Всевишният се смили над Великобритания! Джонсън надмина и Берлускони Приближени на Джонсън, които го познават добре още от времето му на кмет в Лондон, отдавна са наясно, че той не е подходящ за висши политически постове. Негова биографка го описа наскоро като човек, който не обръща внимание на папките с документи, мрази да се занимава с детайли, избягва да взима решения и по правило е доста мързелив.
По време на кампанията за Brexit британците станаха жертва на един талантлив измамник, който сега се опитва да се измъкне от ситуацията, сякаш няма нищо общо с нея. Британските вестници вече съчиниха думата „Борис-кони”, намеквайки за общото между Джонсън и бившия италиански премиер Берлускони. Той също умееше да забавлява своите сънародници, но същевременно нанесе на страната си огромни вреди. Борис Джонсън дори го надмина - и без да е бил премиер, той успя да постигне същото.
12:09 | 11.09.22 г.