Хитрецът Борис

Едва ли Борис Джонсън можеше да покаже по по-нагледен начин своята безотговорност. Малко преди да изтече крайният срок за подаване на заявления за наследник на Дейвид Камерън начело на Консервативната партия, най-отявленият привърженик на предложения референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз се появи пред камерите с каменно лице.

„Това е нашият шанс да мислим отново глобално", каза Джонсън. Великобритания може да даде своя „уникален глас и своите ценности - сила, хуманност, прогресивност" на света, без да се ограничава от една наднационална институция. „Време е да се покажем пред света", каза Джонсън.

Бившият кмет на Лондон очертава подробно огромното предизвикателство, което според него ще има наследникът на Камерън като лидер на партията и бъдещ министър-председател. И тогава изведнъж заяви: „Трябва да ви кажа, приятели, вие, които чакахте вярно кулминацията на тази реч, че след консултация с колегите си и предвид ситуацията в парламента, стигнах до заключението, че този човек не мога да бъда аз”, каза Джонсън.

Моля? WTF? Сигурно точно това са си помислили онези англичани, които са гледали изявлението пред телевизора. И едва ли помага уверението на Джонсън, че при решението си е водел от настроенията в партията и проведените по-рано консултации.

Може и да е вярно. По-рано правосъдният министър Майкъл Гоув обяви, че влиза в надпреварата и е оттеглил подкрепата си за бившия кмет на Лондон. Като основен конкурент на Гоув се очертава вътрешният министър Тереза Мей, която заяви, че Великобритания няма да обяви напускане на ЕС до края на годината.  Но е спорно каква е истинската причина за решението на Джонсън.

Дали торите са се възпротивили на неговата кандидатура, за него, който вероятно привлече най-решителните гласове?

По-вероятното е друго – самият Джонсън не е искал да се стига до Brexit. Той се прецака грандиозно с кампанията и сега се крие от горчивите последици.  

Странни дни преживява напоследък Борис. Той бе победител в антиевропейската кампания на Великобритания. Но вместо да може да се наслаждава на грандиозната победа, той прекара уикенда в своята вила в провинцията, гледайки за успокоение крикет.

В Лондон, градът, на който бе кмет в продължение на осем години, той може да влезе само със сериозна полицейска закрила. Велосипедът му, с който идваше широко усмихнат на работа в кметството си, може и да хване ръжда. „Ако го видя да идва, ще се хвърля веднага пред глупавото му колело“, казват гневни граждани през почивните дни, цитирани от BBC.

Дори най-известният готвач на Великобритания, иначе винаги веселият Джейми Оливър, е на бойна нога.

Под хаштага #BuggerOffBoris Оливър пише „Направете тъпия Борис премиер и ще ми писне. Ще се махна. Вярата ми ще рухне. Нека престанем да бъдем само зрители. Не можем да допуснем това“.

Нищо чудно, че ако главният готвач на нацията поеме по тази линия, столицата и половината страна да застанат зад него. 

От уединението на къщата си Джонсън изпрати успокоителни послания към дълбоко разединената нация. Победата с 52 на 48 на сто „не е наистина поразителна“. „Аз не мога да спра да подчертавам, че Великобритания ще е винаги част от Европа и ще остане такава“. Но иначе той виждал „златни възможности за тази страна".

С това златно бъдеще обаче още в понеделник се разделиха две фирми, които символизират икономическото състояние на Англия - Foxton, най-важната агенция за недвижими имоти на Лондон, и авиокомпанията Easy Jet. И двете начертаха мрачни прогнози за бизнеса си.

За тях сега се материализира онова, за което повечето експерти предупреждаваха преди вота – в една страна, в която 52% от населението предпочитат да са вън от ЕС, ще се инвестира по-малко. А ако си извън ЕС, животът ще поскъпне.

Така казано, Джонсън едва ли е очаквал всичко това, едва ли наистина.

Той изглежда като самозванец, който е изненадан, че трикът му всъщност е сработил. И сега поглежда от срутващата се къща от карти и казва: „Аааа, съжалявам, че наистина стана така, аз ви казах да гласуваме така, но не очаквах точно това“.

Поне така пред Telegraph обяснява ситуацията един министър, който желае да остане анонимен. „Борис мислеше, че лагерът за оставане ще спечели и се бореше просто за принципа, за да може след това да застане като топ претендент за поста на Камерън“.

Други в партията обаче неглижираха анонимостта си и стартираха кампания под надслова ABB - Anything But Boris. Всичко, но не и Борис. 

За много консерватори той се счита за неприемлив – не само защото смятат, че е невъзможно да управлява страната с хаотичния си стил, а защото като реалисти им се плаче от това, което ще се случи на Север – в крепостта на Brexit, когато стане ясно колко малко от обещанията на Борис ще се случат. „От Суецката криза насам съдбата на нацията не се е решавала от мъже, които да са лъгали толкова безсрамно“, пише британският автор Ник Коен.

Но придържането към истинността никога не е била силна черта в характера на Борис Джонсън. Още като журналист в Times той е бил изхвърлен, защото е мамил. По-късно като политик е бил изгонен от Майкъл Хоуърд, тогавашен председател на торите, по-същата причина.

Но Джонсън възкръсва винаги. Британците му прощават всичко, защото носи в себе си чара на непораснало дете. Някой, който постоянно  прави беди, но иначе е добро дете.

Гражданите на Лондон избраха този гамен за кмет с безумния слоган - „Ако ме изберете, Вашите жени ще имат по-големи гърди, а Вие ще подобрите шанса си да имате BMW M3“. А може би бе избран и защото кметът на Лондон всъщност не играе особено решителна роля за живота в страната.

Но сега, когато на карта е заложено бъдещето на страната, Борис би трябвало да има смелостта да се изправи пред сънародниците си, които да му кажат, че поне по отношение на BMW- то нещата се усложняват.