Излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) създаде много губещи, включително британския финансов сектор, премиера Дейвид Камерън, паунда, европейската интеграция. Но извън всички сътресения на пазара и несигурността, има поне един голям победител: Китай, пише в свой анализ Bloomberg.
В краткосрочен план, разбира се, борещата се с проблеми китайска икономика може да бъде засегната негативно от хаоса в Европейския съюз – вторият ѝ най-голям търговски партньор. Един по-малък, по-нестабилен европейски пазар и по-бедни потребители не са добри новини за китайските износители. В дългосрочен план обаче е почти сигурно, че Brexit е от икономически и политически интерес за Китай.
Дори и когато Европа беше обединена, но обременена, както от дългови неволи, така и от високи разходи, проблемна администрация и в някои случаи съмнителна конкурентоспособност, тя имаше труден път в конкурирането си с Китай. Сега ЕС не може да помогне особено, но може да се превърне в по-малка противотежест на възхода на Китай на световната сцена.
На първо място си спомнете защо беше формиран ЕС. Привържениците му искат да подчертаят мисията на ЕС да промотира мира и демокрацията. В по-практически аспект ключовата цел за унифицирането беше да се засили влиянието на региона в глобалната икономика. Различните страни в Европа разбират, че ще бъдат много по-силни, ако работят на един общ пазар, с общи институции и дори обща валута, отколкото ако се опитват да се конкурират отделно. Европа се надява да се развие в голям икономически блок, наравно със САЩ и по-скоро с Китай.
В действителност Европа не успява да изпълни този идеал и страда от това. Устойчивият национализъм многократно е ограничавал способността на ЕС да изгради свой общ фронт, както по отношение на търговията, така и по геополитическите въпроси.
Никъде другаде този провал не е толкова очевиден, колкото в отношенията на Европа с Китай. На теория ЕС може да упражнява значителна власт в оказването на натиск върху Пекин да отвори своите пазари и да търгува. Вместо това европейските страни пропиляха това предимство, като започнаха да се конкурират помежду си за китайските инвестиции и услуги.
Малко след като Камерън ухажва китайския президент Си Дзинпин, който беше на визита във Великобритания миналата година, германският канцлер Ангела Меркел отиде до Пекин в опит да сключи собствени бизнес споразумения. Възможностите за Китай са на принципа „разделяй и владей“, особено когато става дума за постигането на по-добри сделки.
Европейските компании със сигурност щяха да получат по-добри услуги, ако ЕС можеше да излезе с обща политика по отношение на Китай. Въпреки че фирми от азиатската страна придобиха значителен брой компании в Европа, като се сдобиха дори с дялове в много харесвани футболни отбори, по време на последното си посещение в Пекин Меркел се оплака, че чуждестранните фирми заслужават да „се ползват със същите права и привилегии като китайските“. Ако тя, Камерън и останалите европейски лидери бяха стиснали ръце и се бяха борили заедно за тези права, щяха да имат много по-голям шанс за успех, допълва анализът.
Вместо това сега свитият общ пазар в Европа ще подбива глобалната конкурентоспособност на своите компании. Европейските фирми – от големи банки до технологични стартъпи – щяха да бъдат много по-добре позиционирани спрямо бързо развиващите се китайски фирми, ако бяха в състояние да се възползват от един пълноправен общ европейски пазар.
В политически план Brexit може само да разшири обхвата на действие на Китай. Докато страната оспорва съкровените идеали на Запада, важността на опазването на тези ценности и цели нараства значително. Един обединен Европейски съюз би могъл да представлява сериозна проверка на увереността на Пекин.
Избирайки да напуснат ЕС, британските избиратели показаха късогледство относно това как светът се променя и колко трудно ще бъде за всяка страна с глобални амбиции да се справи сама. С Brexit, както Великобритания, така и Европа губят повече от едно партньорство. Те губят най-добрия си шанс да останат значими в променящия се световен ред.