Когато през 2004 г. футболният отбор на Гърция стана европейски шампион, причината беше комбинация от няколко фактора - добра организация, отборен дух, силна защита и ефективни контраатаки, пише в свой анализ гръцкото издание "Катимерини".
За разлика от футбола, гръцката икономика обаче разчита само на едно - на процъфтяващия туризъм, за да излезе от кризата. И донякъде този сектор успява. През 2015 г. директните постъпления от туризма в гръцката хазна са 13,3 млрд. евро, което представлява 7,6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Като се вземат предвид и индиректните приходи - инвестиции, доставки и други, свързани с туристическия сектор, ще се види, че 20% от гръцкия БВП, или впечатляващите 32,5 млрд. евро, идват само от туризъм.
Очакванията са, че секторът ще се представи отлично и през тази година - с поне 25 млн. чуждестранни туристи. Това се обуславя от прогнозите за повечето руски туристи, които се очаква да посетят страната. Расте броят и на резервациите от САЩ, Германия и Франция. Прогнозите са, че директните приходи от туризъм ще надхвърлят рекордните 15 млрд. евро.
Първите данни за пристигащите по гръцките летища (със 7,6% повече за първите четири месеца на годината) вече потвърждават оптимизма за едно успешно лято. Статистиката обаче публикува и алармиращ сигнал - приходите на хотелиерите и ресторантьорите се свиват с 11,7% през първото тримесечие. Това е най-слабото представяне на сектора от 2013 г. насам.
Затова и анализаторите настояват, че колкото и силен икономически сектор да е туризмът, Гърция няма да излезе от кризата, ако разчита само на него. Статистиката е категорична, че надежда от друго място засега не се вижда - износът намалява 12 поредни месеца. През април търговският дефицит на Гърция се увеличава, като вносът расте със 7,1%, а износът се свива с 3,8 на сто.
Износителите продължават да страдат от проблеми, които ги съпътстваха и по време на кризата - липсата на ликвидност, достъп до финансиране, нестабилна политическа и икономическа обстановка, както и липса на подкрепа от страна на правителството. По този начин бизнесът не може да инвестира в иновации, което прави и работата му неконкурентоспособна.
От години страната е подложена на строги ограничения и намаляване на заплатите. Това дава директно предимство за сектор като туризма, но за индустрията по-ниските разходи за заплати са само един от елементите на конкурентоспобната икономика, посочва Кристиан Одендал, старши икономист в базирания в Лондон Център за европейски реформи.
Няма магическо решение, коментират и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От организацията очакват през тази година износът на гръцки стоки да се свие с още 1%, но пък през 2017 г. да постигне ръст от 5,7 на сто. Институцията отбелязва и нуждата от реформи, облекчаването на регулациите и като цяло намаляването на бюрокрацията за гръцките фирми.
Успехът обаче е комплекс от мерки - инвестиции, иновации, маркетинг, технологии и разбира се - нужните специалисти, за да може бизнесът да остане конкурентоспособен, посочват експертите.
При туризма нещата изглеждат по-лесни, тъй като южната ни съседка не се нуждае от много инвестиции в тази сфера. В същото време обаче този сектор е и много чувствителен. Сезонът може да бъде провален например от стачка на пристанищни работници, които протестират срещу приватизацията на пристанището в Пирея, от нестабилност в региона и ново засилване на бежанската криза.
Затова и ако Гърция иска икономически растеж, не може да си позволи да разчита само на един сектор, дори и толкова печеливш. Страната трябва да вземе пример от изпитаната футболна тактика и да започне да разчита на комбинация от фактори, които да я изведат до успеха.
08:48 | 09.09.22 г.