Бихте ли кредитирали с пари на данъкоплатците Volkswagen – проблемния германски автомобилен концерн, който днес струва 35% по-малко отколкото преди година? Ами Telecom Italia, която според рейтинговите агенции Moody’s и S&P500 вече не заслужава кредитен рейтинг?
Това са само част от непредвидените последици от подновените усилия на ЕЦБ за стимулиране на икономиката. Те включват разширение на програмата за количествени облекчения, като банката от 8 юни започна да изкупува и корпоративни облигации. Тази седмица ЕЦБ на практика даде назаем пари на данъкоплатците и на Volkswagen, и на Telecom Italia, като ги включи в корпоративните облигации, които започна да изкупува. Нищо чудно, че легитимността на тези решения е оспорвана от германски съдилища, пише Марк Гилбърг в материал за BloombergView.
Разширената програма на ЕЦБ не е нищо друго, освен странна. Банката твърди, че просто използва друг инструмент от паричната й политика. Неприятната истина обаче е, че става въпрос за доказателство за провал, а не за успех. Въпреки правителствените разходи за финансиране на дълга паднаха до рекордно ниско ниво (доходността по германските 10-годишни облигации за кратко падна под нулата), няма шансове инфлацията скоро да се върне към целевите 2%.
Проблемът на еврозоната не е липса на предлагане на евтини пари, а липса на търсене на инвестиционен капитал. Освен това европейските компании не се нуждаят ЕЦБ да им помага в понижението на разходите за финансиране на дълга. Доходността по облигациите вече беше на рекордно ниско ниво, когато Драги обяви разширяването на програмата за облекчения през март:
Графика: Bloomberg
ЕЦБ не кредитира Volkswagen, защото автомобилният концерн се нуждаe от парите й. Банката се надява, че парите по някакъв начин ще стигнат до реалната икономика и ще противостоят на дефлацията. Институцията във Франкфурт обаче се страхува, че вече няма достатъчно държавни облигации, които отговарят на условията, за да се поддържа месечният темп на изкупуване от 80 милиарда евро. А тя трябва да продължи поне до края на март 2017 г. Затова започна да изкупува и корпоративен дълг.
Два поредни месеца ЕЦБ е похарчила за португалски и ирландски облигации по-малко, отколкото е заложено в собствените ѝ правила.
Вече минаха четири години, откакто Марио Драги обеща да направи „каквото е необходимо“, за да защити еврото от ситуация, която се превърна в екзистенциална криза за валутния съюз.
Неколкократните му призиви към националните правителства да подпомогнат усилията на ЕЦБ с фискални реформи останаха глас в пустиня. Паричната политика остава единственият защитен механизъм от дефлация в еврозоната.
Когато пари на данъкоплатците се инвестират в компании с кредитен рейтинг „боклук“ (junk), тогава става ясно, че паричната политика е близо до изтощение.