Може ли Европа да спре потока от Африка

Основната идея, залегнала в новото предложение на Европейската комисия (ЕК) за бежанската криза, всъщност не е нова. Тя обаче е правилна, защото на миграционните потоци най-успешно може да се влияе именно в страните, откъдето тръгват мигрантите, и в тези, през които те преминават транзитно. Веднъж стигнали в Европа, тези хора вече трудно могат да бъдат върнати обратно - дори и в случаите, когато те нямат право на убежище. Освен това бягството на толкова много млади и трудоспособни хора не е добра новина за икономиките на родните им страни. Затова принципно трябва да приветстваме решението на ЕК да засили сътрудничеството си в бежанската криза с определени страни от Африка, коментира Frankfurter Allgemeine Zeitung Николас Бусе. 

В същото време успехът на това начинание ще зависи най-вече от готовността на европейците да го подкрепят и да са единни в изпълнението му. А през последните месеци няма и следа от подобно поведение. Лесно можем да се досетим каква би била реакцията на онези европейски правителства, които така усърдно се бранят срещу мигрантите от други континенти. И докато една голяма част от страните-членки на ЕС продължават да смятат бежанския натиск за чисто германски проблем, ЕК няма да може да предложи на партньорските си страни нищо друго освен пари. Освен това прави впечатление, че в плановете на комисията не се споменават такива страни като Еритрея, Гамбия или Сомалия. Това, че Брюксел се ограничава само до сътрудничеството със страни от Африка, също не е добър знак. Защото много от мигрантите пристигат от Афганистан, Пакистан и Иран. Какво стана с Турция? Другият голям проблем се състои в това, че с подобни договори за сътрудничество Европа става уязвима за политическо изнудване. По подобен начин изглежда и споразумението с Турция. Тъкмо агресивното поведение на президента Ердоган показва какви рискове крият такива партньорства. А вероятно африканските лидери няма да бъдат по-скромни от Ердоган. Това обаче не бива да означава, че не трябва да си сътрудничим с тях. Само че европейците все още са твърде далеч от политическия прагматизъм, който би им позволил да напипат верния подход за сътрудничество с такива партньори. Миграцията е контролируем процес. Но подсигуряването на границите струва пари - както в Европа, така и в Африка.