Брутният вътрешен продукт (БВП) е като скоростомер – казва ти дали икономиката се забързва или забавя. Точно както в автомобилите, скоростомерът е полезен, но не ти съобщава всичко, което искаш да знаеш. Не ти казва, например, дали не прегряваш или дали не ти свършва горивото, коментира икономистът Стюарт Уолис за Световния икономически форум.
Освен всичко друго скоростомерът не ти казва дали се движиш в правилната посока. Ако кажете на шофьора на автомобил, че може би пътувате в грешната посока, а отговорът е „тогава да увеличим скоростта“, със сигурност ще решите, че това е твърде глупаво. Именно това обаче се случва, когато оплакванията за състоянието на икономиката предизвикат ангажимент за засилване на растежа.
Затова каква е правилната посока на модерната икономика? Това е сравнително лесен въпрос. Добрата икономика задоволява нуждите на всички. Тя означава, че хората са здрави и щастливи от живота си. Избягва натрупването на потенциални източници за дългосрочни проблеми, например крайно неравенство и колапс на околната среда.
Разбира се, напълно възможно е една икономика да се движи все по-бързо, без да се доближава до постигането на тези цели и дори да се движи в обратната посока.
По-сложната част е какъв е еквивалентът на компаса. Трябва да измерим посоката на икономическия път по начин, който е сравним с това как БВП показва скоростта си – лесен за комуникация и подлежащ на влияние от политически решения.
В свой доклад британската организация New Economics Foundation (NEF), където Уолис е директор до края на 2015 г., представя пет показателя, които дават по-всеобхватна картина на икономиката.
1. Добри работни места. Статистиките за заетостта ни казват какъв дял от хората имат работа. Те обаче не ни казват каква част от заетите получават твърде малко заплащане, за да си позволят приличен стандарт на живот, или колко от тях се безпокоят дали все още ще имат работа през следващия месец.
Така например според данните на британското правителство заетостта е нараснала с почти 2 процентни пункта за 4 години до 2014 г. NEF обаче изчислява, че само 61% от хората имат сигурна работа със заплата, гарантираща жизнения минимум – а това е спад също с 2 процентни пункта за същия период.
2. Благоденствие. Разрастваща се икономика не е край сама по себе си, а средство за подобряване на живота на хората. Малко анализатори биха се противопоставили на идеята, че крайната цел на публичната политика е благоденствието. Защо тогава не измерваме него?
Проучванията, които измерват благоденствието, питайки хората доколко са доволни от живота си, не са особено възприети като валидни. Подобни показатели обхващат редица теми, от които се интересуват хората и които могат да бъдат повлияни от политиките – от приходите и здравеопазването до жилищата и социални връзки.
3. Околна среда. NEF предлага национален индикатор за въглеродните емисии, свързани с начина на живот, спрямо разпределеното количество емисии, калкулирани според глобалните цели за избягване на опасни нива на климатични промени.
За четири години позицията на Великобритания е преминала от използването на 91% от разпределеното количество емисии до 98%. Тъй като климатът е глобален проблем, този показател е ефективна мярка за отговорно глобално гражданство.
4. Справедливост. Проучванията все по-често показват, че високото неравенство от гледна точка на доходите има отрицателни социални последици, докато в същото време предизвиква съмнения за идеята, че стимулира упоритата работа.
Сравнявайки средния доход на най-богатите 10% и на най-бедните 10%, неравенството във Великобритания се влошава средно с 0,8% годишно през последните четири години.
5. Здраве. NEF предлага измерителя „предотвратими смъртни случаи“ като прост и лесно разбираем показател, който улавя качеството на здравните намеси – не само лечение, но и превенция.
Великобритания показва положителна тенденция, но с много пространство за допълнително подобрение – последните данни предполагат, че 23% от смъртните случаи може изобщо да не се случат.
Недостатъците на БВП като показател на това, което искаме от икономиката, не са нещо ново. Но макар че различните предложения за алтернативи, не само от NEF, ангажират интереса на централните банкери и технократите, това засега не се случва сред политиците.
Разбираемо е, пише Уолис. Всеки политик, който предлага нови начини за оценка на представянето, създава и нови начини за провал, а много политики, които изплащат дългосрочни дивиденти по тези индикатори, ще наложат и краткосрочни разходи.
Нещо повече, продължава съпротивата да спрем да гледаме на икономиката като на твърда, математическа наука и да приемем нуждата да включим повече мислене от социалните науки. Макар че проблемите със сегашната икономическа система се оценяват все повече, все още ни липсва убедителен, последователен и простичък алтернативен наратив, за което могат да помогнат именно горните пет индикатора.